22 юли 1992

Господи, доколкото оставаме непомирени, продължаваме да оскверняваме Светата Ти Църква, и бавно, но неотклонно, свеждаме душите си в купчина развалини. Наистина ли Те търсим, когато говорим за ЕДИНСТВО? Кога ще се намесиш и ще ни вразумиш, за да Те търсим добросъвестно? Не използваме ли езиците си, за да Те лъжем открито, като само се преструваме, че искаме да се ОБЕДИНИМ? Колко дълго ще Те оспорваме и Ти не се намесваш? Нееднократно Те предизвикваме, кога ще ни предизвикаш?

ученичко, повтаряй след Мен тази молитва:

Боже, Ти, който си изпълнен със Състрадание,
нека ни се усмихне Лицето Ти, за да ни обединиш,
погледни от небето,
виж разделението ни, което цари сега в Църквата Ти,
агнетата Ти, Пастирю мой,
погиват в голям брой, докато
търсят храна, за да преживеят;

чуй стенанията на Църквата;
това голямо Oтстъпничество,
което беше предречено, граби от Теб децата Ти,
донеси на Църквата Си
този Прославен Ден, който някога беше предрекъл,
така че да бъдем всички един;

Господи, не оставай мълчалив и не отлагай повече;
ела! ела да ни донесеш предречения някога Ден,
направи всеки да чуе Величествения Ти Глас;
познат си за Благостта Си, Боже мой,
изслушай ме и ми отговори…
отдавам Ти благодарности,
защото зная, че ме чу;
амин;

да, Васула Моя, довери Ми се с цялото си сърце; положи цялата си вяра в Мен; няма никога да те подведа…¹ произнеси това, което имаш да произнесеш!

Господи, къде другаде мога да положа вярата си и доверието си?
     Ти си Светият, който решава, Ти си Всемогъщият,
затова къде другаде да отида?

въпреки това си свободна да избереш; дори ако се промениш в неверна, Аз cъм винаги верен; ела, пиши: порицавам човека, който се държи като непознат с Мен; ще поставя Престола Си в сърцата ви, за да почитате Святото Ми Име и ще направя Величието Ми да блесне в малките ви сърца; времето почти изтече сега, идвам ви на помощ, идвам при угнетените ви, от пътя, от който бях дошъл, ще се върна; ще влезна в Града Си в Слава; идвам; затова, бъдете готови да Ме посрещнете;

о, деца! вас зова! виковете Ми са отправени към всички вас и основите на земята се разклащат от Призивите Ми; колко още смятате да спите? кога ще превъзмогнете летаргията и апатията си? бедствието е пред самите ви врати и ще ви завари в съня ви, внезапно, безвъзвратно; и все още ли ще оставате в неведение? но погледнете, погледнете Кой се навежда чак до вас и чука на самите врати на сърцата ви; отворете Ми, Мои вие, тъй като Свещеното Ми Сърце е разкъсано поради липса на обич, Устните Ми са пресъхнали и с пришки поради липса на обич;

отворете на своя Свети и Го утешете, както ще ви утеши и Той; пред вратите ви съм, не отказвайте да Ме приемете… ако Ми позволите да влезна в сърцето ви, ще направя да бликне във вас извор, защото душата ви ще Ме признае за ваш Спасител; ще напоя толкова плачевното ви запустение и като Лозова пръчка ще процъфтите и ще дадете плод;

ела, дъще; Аз, Иисус те благославям за това, че Ми позволи да използвам ръката ти;