26 ноември 1993

(Малави – Блантайър – Африка)

Господи мой, Всемогъщи, Ти каза:…
     “И Аз, като речен канал,
като поток вливащ се в градина
     ще полея овощната Си градина,
възнамерявам да напоя цветните Си лехи.”1

Духът Ти беше трогнат  от мизерията ни…
     и Окаяността подтикна Безмерната Ти Милост.
Бедността предизвика Величието Ти
     да оставиш настрана Короната Си и да се наведеш чак до нея,
и безводието й накара Очите Ти да се обърнат към нея… Ти каза:

“И ето, потокът Ми
     се разрасна в река и реката Ми се разрасна в море;
cега ще направя видът да блесне,
     ще изпратя надлъж и нашир светлината му,
ще излея учението като пророчество,
     като наследство за всички бъдещи поколения.”2

И Ти, Сътворителю на всички неща,
     ме обучи, стана мой личен Възпитател
и Ти, който ме сътвори, определи място за душата ми.
     Каза: ела и живей в Свещеното Ми Сърце, твоята Обител.

И сега, пуснах корени в средата на Сърцето Ти.
     Ти ме внедри в Плътта Си, о, Господи,
правейки ме част от Теб за цялата Вечност.
     Какво повече може да иска човек?

позволи Ми, цвете Мое, да те обучавам; и навсякъде, където отивам, ще отиваш, навсякъде, където стъпвам, ще стъпваш; Аз и ти заедно, обединени, свързани за цялата Вечност; благославям те за това, че разкриваш на децата Ми Cвятото Ми Лице; ще ти помагам, ще те укрепвам и чрез теб ще чувстват и ще виждат Присъствието Ми; в теб ще виждат Лицето Ми;

имай Мира Ми; Аз, Бог, те обичам;