В началото

В началото едно от първите неща, които моят ангел пазител написа на хартия, беше рисунка на сърце; от центъра на сърцето нарисува роза, която сякаш растеше от сърцето. След това нежно и за мое огромно учудване той се представи като моят ангел пазител, Даниил. Бях смаяна, но в същото време ме изпълни голяма радост. Бях толкова щастлива, че почти летях из къщата, краката ми едва докосваха пода и повтарях на висок глас: „Аз съм най-щастливият човек на земята и вероятно съм единственият човек на земята, който може да общува по такъв начин със своя ангел!“

На следващия ден ангелът ми дойде отново. Прекарах безкрайни радостни часове в общуване с него. На следващия ден той отново се върна, но този път, за моя голяма изненада, доведе със себе си множество ангели от различни хорове. Имах чувството, че вратите на небето внезапно се бяха отворили широко, защото лесно усещах това голямо движение на ангели горе. Всички те изглеждаха развълнувани и щастливи, точно както когато някой очаква да се случи нещо прекрасно. От начина, по който се радваха, разбрах, че на небето има празник и те се веселят. Тогава всички ангели заедно запяха в един глас тези думи: „Щастливо събитие предстои!“ Разбирах, че каквото и да е това събитие, то се отнася пряко до мен, но въпреки усилието ми да отгатна, не можех да открия кое е то. Този хор продължи да пее през целия ден, със същите думи, правейки няколкоминутни паузи между тези припеви. Всеки път, когато небето се отваряше, ангелите повтаряха същия припев.

Първите думи произнесени от ангела ми за Бога, бяха следните: „Бог е до теб и те обича“. Трябва да бях наранила много Господа в онзи момент, защото думите Му нямаха никакъв ефект върху мен. Спомням си, че когато моят ангел изрече тези думи за Бога, си помислих, че това е нещо нормално, което един ангел може да каже, тъй като ангелите живеят близо до Бога. Не отговорих и моят ангел не добави нищо повече.

Само няколко дни по-късно моят ангел внезапно промени отношението си към мен и забелязах колко сериозен стана. С много сериозен глас ми поиска да прочета Словото. Престорих се, че не знам какво означава Словото, и го попитах какво има предвид. С това ангелът ми стана още по-сериозен, като ми каза, че много добре знам какво има предвид, но въпреки това ми каза, че това е Светото Писание. Спорейки все още с него, казах, че иска от мен невъзможното, защото в мюсюлманската страна, в която живеех тогава (Бангладеш), в книжарниците не се продаваха Библии. Той каза, че трябва веднага да отида в Американското училище, където ходеше синът ми, и да взема една от тяхната библиотека. Обмислях дали да отида, или просто да си остана в къщи и да откажа. Другото нещо, което ме смущаваше, беше как ще реагират на всичко това съпругът ми и всичките ми приятели. Просто не можех да си представя как заставам пред тях с Библията! Вече си мислех за местата в къщата, където да я скрия, ако я донеса в къщи. Но като видях отново сериозния поглед на моя ангел, реших да го послушам. Така че отидох в училището и видях няколко Библии по рафтовете. Избрах една и я занесох в къщи. Отворих я, за да я прочета, точно както ми беше поискал ангелът ми да направя. Очите ми попаднаха на псалмите: прочетох, но не можах да разбера нито една дума. Това беше знак от Бога, който ми показваше колко сляпа бях.

Пречистването

Ангелът ми се върна при мен все още много сериозен и ме упрекна за някои действия, които бях извършила през живота си и които никак не бяха се харесали на Бога. След това ме упрекна за това, че бях отхвърлила в Божието лице Неговите дарове, дарове, които Той ми беше дал, но които аз изобщо не бях оценила. Заедно с това започна да ми напомня и да ми показва греховете, които никога не бях изповядала. Показа ми ги като на екран. Припомняше ми събитието и колко много то беше оскърбило Бога. Но най-строгите упреци, които получих, бяха свързани с отхвърлянето на Божиите дарове. Моят ангел ми каза, че е голяма обида за Бога да отричаш и да захвърляш даровете Му. Накара ме да видя греховете си с Божиите очи – така, както ги вижда Бог, а не както ги виждаме ние. Те бяха толкова чудовищни, че се презрях, докато плачех горчиво. Това състояние, в което бях поставена, беше, както разбрах по-късно, благодат от Бога, за да се покая искрено. Бяха ми показани греховете ми толкова кристално ясно, разкривайки вътрешността на душата ми толкова открито, сякаш бях обърната отвътре навън. Изведнъж осъзнах как трябва да са се чувствали Адам и Ева, след прегрешението им, когато Бог се приближил и застанал пред тях в Своята Светлина. Душата ми беше разкрита и изложена на показ; чувствах се гола, отблъскваща и грозна. Можех само да кажа на моя ангел между риданията си, че не заслужавам достойна смърт и че тъй като съм такава, толкова крайно нечестива, трябва да умра и да бъда нарязана на малки парчета и изхвърлена на хиените.

Това пречистване трябва да беше продължило почти седмица. Чувствах огън, пречистващ огън, който пречистваше вътрешността на душата ми, и това беше наистина много болезнено преживяване.

„Отче наш“, преподадено от Твореца ни

След това преживяване, което ме сломи, Бог, нашият вечен Баща, ми се разкри. Не Го видях с очите на душата си, както виждах ангела си, но знаех, че е Той, и Го чух. Спомням си, че реакцията ми беше подобна на тази: „Ах, това е Богът и може да ни помогне сега!“. Ето защо ме попита: „Наистина ли вярваш, че мога да ви помогна?“ И аз Му отговорих: „Да!“ Тогава си спомням, че се приближих до прозореца и Му казах: „Виж! Виж какъв е станал светът!“ Исках да Му покажа какъв е станал светът. Бог не коментира, а ми поиска да Му се помоля с „Отче наш“. Помолих Му се с „Отче наш“, докато Той беше с мен и ме слушаше, а когато приключих, каза, че не е доволен от начина, по който го казах, защото го казах твърде бързо. Затова Му я повторих отново, но по-бавно. Той отново ми каза, че не е доволен, защото се движех. Поиска ми отново да Му се помоля. Помолих се отново и накрая Бог каза, че това все още не Го удовлетворява. Молих се доста пъти, но всеки път казваше, че не е доволен. Започнах да се питам дали не ме кара да се моля в един-единствен ден с всички „Отче наш“, с които не бях се молила през всичките тези години! Бях започнала сутринта, а сега беше настъпила нощта. Внезапно Той изрази задоволството Си, защото при всяко изречение, което произнасях, казваше: „Добре!“, с одобрение. Ще се опитам да дам един пример, за да обясня какво наистина се случи:

Да предположим, че един ден ви идва на гости ваш роднина, когото никога преди не сте срещали, защото живее в друга страна; в началото на срещата може да се почувствате отдалечени един от друг и може би формални. Но колкото повече време минава през този ден, толкова повече ще ви се струва, че се чувствате по-близки с него, отколкото в самото начало, и така към края на този ден ще забележите, че изпитвате симпатия към него, каквато преди не е имало.

Така беше и при първата ми среща с Бога. Когато се молех на Бога с молитвата „Отче наш“, в началото бях отдалечена, но посещението Му, което продължи цял ден, ме промени, защото когато Му казвах тази молитва, се наслаждавах на присъствието Му и думите, които Му казвах, придобиваха известен смисъл. Той беше толкова бащински, много нежен и много топъл. Тонът на гласа Му ме караше да се чувствам толкова приятно, че някак си през този ден, вместо да отговарям „Да, Господи“, се оказа, че казвам „Да, татко“. По-късно се извиних на Бога за това, че казвах: „Татко“, но Той каза, че беше приел тази дума като скъпоценен камък. Изглеждаше толкова доволен. И така най-накрая разбрах, че Бог има чувства и че иска да Му кажа тази молитва от СЪРЦЕТО МИ.

Нападенията на Сатаната

Преди да пристъпя към тази глава, бих искала да спомена откъс от книгата на отец Мари-Евгений, „Аз съм дъщеря на Църквата“ за демоничните нападения.

„Това, което е заложено в тази среща между човешкото и божественото, чистотата на Бога и нечистотата на душата, е много важно, за да не се опита дяволът да се намеси с цялата сила, с която разполага. Защото още малко и душата, пречистена от мрачната нощ, ще бъде защитена от нападенията му и това е ужасно за него. Ето защо дяволът използва преимуществата, които все още има над нея заради несъвършенствата ѝ и привързаността ѝ към чувствените неща. Свети Йоан от Кръста отбелязва, че „лукавият с голяма хитрост застава на пътя, който води от сетивното към духовното“. („Живият пламък“, ст. iii; Peers, HI, 83)

„Мракът по тези места, безпорядъкът на душата объркана от новите си преживявания и интензивността на страданията си, създават условия, особено благоприятни за намесата на принца на мрака и заблудите.“

„По някои външни признаци на спокойствие и дълбока тишина в осезанията дяволът лесно се досеща, че душата получава божествени контакти. Нашият мистичен автор казва:

„Обикновено Бог позволява на врага да узнае за тези благодати предоставени чрез добър ангел: отчасти, за да може да направи срещу нея, каквото може според мярката на справедливостта и да не може да твърди след това нещо, което не отговаря на истината,т.е. че не му е дадена възможност да завладее душата, както беше казал за Йов (Мрачната нощ, кн. II, xxiii; Peers, 1,449) )

„Такива са фактите по въпроса за мрачната нощ на духа, и причините, които я пораждат. Тази нощ е среща, или по-скоро истинска битка, организирана от любящата Мъдрост. Бог установява Своето съвършено господство в душата едва след като е отнел нейната непригодност за божественото и е победил всички сили на злото, които имат каквато и да е власт над нея.“

Това беше дадено, за да може читателят да разбере по-добре защо Бог позволява на Сатаната да се намеси.

Веднага след този възхитителен ден, който прекарах с Небесния ни Баща, цялата ярост на ада избухна! Сатаната ме нападна по много жесток начин. Първото нещо, което чух от него, приличаше повече на ръмжене на диво животно, отколкото на глас. Този рев звучеше като „Махай сееее!“ Предположих, че „Махай се“ означава, че трябва да спра да общувам с моя ангел и с Бога. Изцяло обезпокоена се обърнах наоколо в търсене на моя ангел, но Сатаната сякаш беше заел цялото пространство и с голяма омраза започна да ме нарича с най-различни имена. Предизвика такава тревога и такъв ужас в душата ми, че бих умряла, ако Бог нямаше Своя план за мен. Никога преди не бях изпитвала такава ярост. Наредих му да си върви и това сякаш още повече засили яростта му. Беше като яростта на луд. Изпаднал в ярост и като някой, който е извън себе си, той ръмжеше, а гласът му беше много дрезгав, когато казваше: „Е? Махай се оттук, к.., махай се, за да не те довърши огънят на ада!“ Чух се да му отговарям: „Не!“ С моето „Не“ давах да се разбере, че НЯМА ДА СЕ ОТТЕГЛЯ от присъствието на Бога, нито на моя ангел. Тогава той отвърна отсечено, че съм проклета и ме нарече с най-различни долни имена.

Трудно е да се обясни тази тревога, която дяволът може да внесе в душата. Този феномен, който се появява, е нещо, което, въпреки че логиката ви казва, че не сте луди, вие самите все още не можете да го контролирате. Тази тревога идваше на вълни, сякаш самият Сатана не беше достатъчен, той изпращаше и други демони да ме нападат. Когато ме нападаха, това беше нещо страшно, което растеше в мен, нямаше нищо общо с външния страх. Това беше чувство, което не можех да отблъсна.

Горкият ми ангел в тези ужасни моменти, моменти, които ме караха да вярвам, че понякога ще си изгубя ума, можеше да ми каже само това: „МОЛИ СЕ!“ Молех се и умолявах ангела си да ми помогне да изляза от това преживяване, защото то сякаш изглеждаше, че ще продължи вечно.

Битката между моя Ангел и Сатаната

Сякаш не беше достатъчно да бъда измъчвана през деня, Сатаната идваше и през нощта. Не ме оставяше да спя. Всеки път, когато почти заспивах, се опитваше да ме удуши. Понякога го усещах като орел, да впива ноктите си в стомаха ми и дъхът ми изцяло секваше. Усещах битката около мен, усещах, че съм в епицентъра на тази битка, между моя ангел и дявола. Един ден, сякаш нищо не беше се случило, всичко престана. Сатаната изостави нападенията си и за няколко дена имах спокойствие. Това преживяване ме направи доста слаба, но по-привързана отвсякога към моя ангел.

В очите ми ангелът ми пазител започна да е всичко, и изпълни живота ми. Вкопчих се в него, така да се каже, на драго сърце. Осъзнах колко много нашите ангели пазители ни защитават, обичат, грижат се за нас, пазят ни, плачат за нас, молят се за нас, страдат с нас и споделят всичко с нас. Споделят скърби и радости.

За ужас на дявола, тъй като той се досещаше какво е приготвил Бог за мен, той се върна на сцената. Какъвто е хитър, този път промени стратегията си. Използва класическия начин да ме измами и ми се представи като мой ангел. Отдаде голямо значение на това как да ми представи Бога. Целта му, тъй като предполагаше, че Бог щеше да се доближи до мен за мисия, беше да ме накара да се страхувам от Бога по погрешен начин, така че когато дойде време Бог да общува с мен, да Го избягвам.

Признавам, че в началото успя да ме заблуди и повярвах на думите му за Бога, защото беше се възползвал от моето невежество, за да нахрани ума ми с погрешна представа за Бога. Представяше ми Бога като страшен съдник, който не проявява особена снизходителност към Своите създания, и че при най-малката грешка от наша страна ще ни накаже по най-жестокия начин. Това продължи няколко дена.

Стигнах дотам, че не можех да различа кой e кой. Не можех да разбера дали съм с моя ангел, или е лукавият, който подражава на ангела ми. Нямах към кого да се обърна за съвет. Бях съвсем сама. Не исках да споделям това и със съпруга си, защото се страхувах да не го разтревожа. Сатаната, вярвайки, че сега имаше надмощие, започна да затяга възела, като показваше признаци на злост, нечестивост, обърквайки ме. За да стане още по-лошо, с всеки изминал ден той водеше със себе си все повече и повече демони, които ме обсаждаха, затруднявайки много моя ангел пазител да ме защити. Веднъж Бог ми позволи да подслушам дявола, докато даваше нареждания на ангелите си да отидат, да ме нападнат и парализират. Тези изпаднали ангели ме заобикаляха, подиграваха ми се, лъжеха ме и ме наричаха с най-различни вулгарни имена. Приписаха ми прякора „благочестивата“, но с насмешка. Бог позволи всичко това да се случи, защото и това беше още един начин, който Той използваше, за да пречисти душата ми.

Пречистването ми Продължава

Минаха няколко дни и ненадейно ангелът ми ми поиска да отида в семинарията, да намеря свещеник и да му покажа посланията. Направих точно това, което ми каза. Но бях много разочарована. Имах големи очаквания, а това, което получих, беше удар. Свещеникът мислеше, че бях изпаднала в психологическа криза, и смяташе, че съм на ръба на шизофренията. Искаше да прегледа и двете ми ръце. Взе и двете ми ръце и ги анализира. Знаех какво е имал предвид, опитваше се да открие следи от някаква аномалия по ръцете ми, както при някои психични случаи. Вярваше, че сега Бог му е дал да носи този тежък кръст, а именно мен. Съжали ме и ме помоли да ходя по всяко време, за да го срещам. Ходех всеки втори или трети ден да го посещавам. Не ми харесваше да ходя при него, защото в началото се отнасяше с мен като с психично болна. Това продължи около три-четири месеца. Единствената причина, поради която продължих да го посещавам, беше да му докажа, че не съм психично болна. Накрая, след известно време, той разбра, че съм нормална. Един ден дори каза, че това, което имам, може би е харизма от Бога.

Междувременно моят ангел пазител ме водеше към Бога и един от първите уроци, които ми даде, беше за способността да различавам. Тези уроци за различаването вбесяваха дявола още повече, защото това означаваше, че дори да се появеше като ангел на светлината, щях да разбера разликата.

Моят ангел ми каза, че Иисус ще се приближи до мен и че мисията му (на моя ангел) е към своя край. Когато чух тази новина, се натъжих. Не исках моят ангел да ме напусне. Той се опита да ме вразуми, като ми обясни, че е само Божий служител и че сега трябва да се обърна към Бога. Опита се да ми обясни, че мисията му при мен е да ме отведе при Бога и да ме предаде благополучно на Него. Но това беше още по-болезнено за мен. Не можех да понеса мисълта, че ще престана да общувам със своя ангел.

Както ми предсказа моят ангел Даниил, един ден Иисус дойде на неговото място. Когато ми се яви, Той ме попита: „Кой дом е по-важен – твоят или Моят?“ Отговорих Му: „Твоят дом.“ Почувствах, че е доволен от отговора ми, благослови ме и си тръгна.

И отново вместо моя ангел, Господ дойде при мен и каза: „Аз съм“, а когато видя, че се колебая, каза ясно: „Аз съм Бог“. Но вместо да се зарадвам, аз бях нещастна. Моят ангел ужасно ми липсваше. Обичах дълбоко своя ангел и самата мисъл, че той няма да дойде отново, защото мястото му ще бъде заето от Бога, ме притесняваше. Тук бих искала да спомена какво ми каза Господ относно обичта, която изпитвах към своя ангел. Той каза, че никой никога не е обичал своя ангел толкова силно, колкото аз, и се надяваше един ден да ми каже тези думи: „Никой в епохата ти не Ме обикна толкова, колкото ти.“

Сега моят ангел остана на заден план. Бог ме попита: „Обичаш ли Ме?“ Отговорих, че да. Не ме укори, че не Го обичах достатъчно, а вместо това каза много меко: „Обичай Ме повече“.

На следващия път, когато Господ ми се яви, ми каза: „Съживи Дома Ми“ и отново: „Възобнови Дома Ми“. Не си спомням дали отговорих, но знаех, че това, което искаше от мен, беше невъзможно.

През следващите дни ме посещаваше или моят ангел, или Иисус, а понякога и двамата едновременно. Моят ангел ми проповядваше, искаше от мен да се помиря с Бога. Когато ми го поиска това, много се изненадах и му казах, че не воювам с Бога, така че как да се помиря с Него?

Бог отново ме помоли да Го обикна. Поиска ми да бъда задушевна с Него, както бях с моя ангел, т.е. да говоря свободно с Него, но аз не можех. Все още Го чувствах като непознат, а не като приятел. Моят ангел ми напомняше, че е само Божий служител и че трябва да обичам Бога и да Го прославям. Колкото повече ме тласкаше към Бога, толкова повече изпадах в паника от страх, че ще ме напусне. Казваше ми да се изоставя на Бога, но аз не го правех.

Междувременно Сатаната не се беше отказал, все още се надяваше да ме изненада в момент на слабост. Бог ми позволи веднъж или два пъти да чуя разговор между Иисус и Сатаната. Сатаната искаше от Него да ме подложи на изпитание. Каза на Иисус: „Ще я видим твоята Васула… твоята скъпа Васула няма да Ти остане вярна, този път ще падне и то завинаги, мога да Ти го докажа в дните на нейните изпитания. И така, на Сатаната беше позволено отново да ми поставя всевъзможни изкушения. Невероятни изкушения! Всеки път, когато осъзнавах, че това е изкушение, и го преодолявах, той поставяше на пътя ми още по-голямо изкушение. Изкушения, на които ако се бях поддала, душата ми щеше да бъде обречена на ада. Тогава атаките му започваха отначало. Той плисна вряло масло върху средния ми пръст, където поставях молива, за да пиша. Веднага се появи мехур и трябваше да го превързвам, за да мога да държа молива, когато пиша. Дяволът се опитваше още веднъж и все така упорито да ми попречи да общувам с Бога и да пиша. Пишех с голяма болка. Всеки път, когато пръстът ми заздравяваше, той повтаряше едно и също нещо отново и отново и така в продължение на седмици пишех, но не без страдание.

Когато със семейството ми отидохме на почивка в Тайланд, се качихме на лодка, за да посетим един остров. На връщане, щом влязохме в лодката, тя се разклати и загубих равновесие. За да не падна, се хванах за първото нещо, което ми попадна пред очите, а то беше горещата изпускателна тръба на лодката. Изгорих цялата длан на дясната си ръка. Първата ми мисъл беше „Как ще пиша?“. Ръката ми се поду, зачерви се и много ме болеше. Бяхме на половин час от хотела, но докато пристигнем там, всички отоци и болки ме бяха напуснали. Нямах никакви следи от изгаряне. По-късно Господ ми каза, че не беше позволил на Сатаната да прекали и затова изцели ръката ми. Дяволът се опита по друг начин да ми попречи да пиша. Яви се на сина ми (тогава той беше на десет години) в негов сън. Прие формата на старец и му каза, докато седеше до леглото му: „По-добре кажи на майка си да спре да пише, а ако не го направи, ще ти направя същото, което й направих, когато беше млада. Ще дойда, докато лежиш в леглото, ще ти дръпна главата назад и ще те удуша“.

Това преживях, когато бях може би на шест години. Една нощ, както си бях легнала, видях точно пред себе си, точно над гърлото ми, две ужасно грозни ръце на старец. Следващото нещо, което усетих, беше, че нещо дръпна главата ми назад, разкривайки шията ми. После нищо. Но това ме накара да се разтреперя.

Сатаната ме преследваше още от ранна възраст, тъй като на около шестгодишна възраст почти всяка нощ ми се явяваше насън, за да ме плаши, като приемаше формата на голямо черно куче. Сънят беше винаги един и същ. Вървях в тъмен коридор и в края му се появяваше това ръмжащо куче, готово да скочи върху мен и да ме разкъса на парчета, а аз бягах ужасена.

Когато бях на около 10 години, видях Иисус в съня си. Той беше в края на един коридор. Видях само образа Му. Видях Го само до кръста. Усмихваше се и казваше: „Ела, ела при Мен.“ Внезапно бях завладяна от непознато течение, което ме привличаше все по-близо и по-близо до Него. Страхувах се от това непознато течение и Иисус разбра уплахата ми, усмихвайки ми се. Това течение ме теглеше все към Иисус, докато лицето ми не се прилепи към Неговото лице.

На около дванадесетгодишна възраст имах и друго мистично преживяване. Беше духовната ми венчавка с Иисус. Отново в съня ми бях облечена като булка, а съпругът ми беше Иисус. Само че не можех да Го видя, но знаех, че е там. Хората, които присъстваха, ни поздравяваха весело с палмови листа в ръце. Трябваше да извървим брачната пътека. Малко след като венчавката приключи, влязох в една стая. Там беше Пресветата ни Майка със Света Мария Магдалена и още две свети жени. Нашата Блажена Майка беше много щастлива и дойде да ме прегърне. Веднага започна отново да оправя роклята и косата ми и разбрах, че иска да бъда представителна за Сина Й.

Сатаната Продължава с Различни Нападения

Дяволът знаеше какъв ужас изпитвам към хлебарките. Не ми е приятно да го пиша, но чувствам, че трябва да го направя, за да покажа как дяволът воюваше срещу мен. Един ден, като излизах от една стая, затворих вратата. Изведнъж усетих върху лицето си мокра течност, която ме беше напръскала. Не можех да разбера откъде идва. Веднага чух Сатаната да се смее и подигравателно ми каза: „Това е начинът, по който аз кръщавам. Това е светата вода, която заслужаваш!“ Тогава видях какво се е случило. Бях смачкала в рамката на вратата една голяма хлебарка… Можех да умра на място от отвращение! Не обичам да пиша толкова много за нападенията на Сатаната, но бих искала да покажа колко много воюваше срещу мен, за да попречи на това послание да се появи и да ми попречи в мисията, за която Господ ме подготвяше.

Един ден той отново реши да смени стратегията. За да ме измами, прие точния образ на починалия ми баща. Дори начинът, по който ми говореше, беше същият. Съвършена имитация. Говореше ми на френски, както от време на време правеше баща ми: „Скъпа моя, погледни… Бог от съжаление ме изпраща при теб, за да ти кажа, че грешиш. Как би могла да повярваш, че общува с теб по този начин? Тези неща, както знаеш, са невъзможни и ти само обиждаш и разгневяваш Бога. Помисли… Бог да ти говори? Къде си чувала някога за такова нещо? Само една лудост може да те накара да повярваш в такова нещо!“ Попитах: „Ами какво ще кажеш за моя ангел, при ангелите това възможно ли е?“. Когато той каза: „О, този…“, гласът му се изпълни с омраза и аз отново разпознах Сатаната.

Пустинята, а След това Пълното Предаване

Ето защо ще я привлека, ще я изведа в пустинята и нежно ще говоря на сърцето ѝ. (Ос. 2:16)

Сега Бог пожела да Му се предам напълно. Пожела да ме съедини с Него и да ме направи Своя. Пожела да ме оформи и преобрази. Тъй като не се предавах според Неговото желание, трябваше да премина през друг вид пречистване за пълното ми предаване на Бога, за да се помиря с Него. Ето какво се случи: позовах се на Бога и за моя изненада не получих отговор. Изпаднах в паника и се огледах наоколо, за да потърся моя ангел, но и него го нямаше. Вместо това усетих няколко души около мен, идваха като просяци, приближавайки се до мен. ¹ Молеха ме за молитви, благословии и светена вода. Веднага отидох в църквата и им донесох светена вода. Помолиха да ги поръся и аз го направих. Този жест привлече още повече души и за нула време около мен се събра голяма тълпа. За моя изненада изглеждаше, че това ги освобождаваше от болките им и радостта им беше голяма. Една от душите, ми поиска да се помоля за нея там на място и да й дам само една благословия. Не знаех как, затова ми каза просто да се помоля с една обикновена молитва и да я благословя. Помолих се, както ми поиска, и я благослових. Тя ми благодари с радост и също ме благослови. Всичко това беше ново за мен, но почувствах, че те са облекчени и доволни. Възползвах се от случая да ги попитам дали знаят къде е моят ангел, този, когото сърцето ми вече беше започнало да обича. Но не получих никакъв отговор.

Всеки изминал ден в тази самота изглеждаше като година. Търсех покой и не можех да го намеря. Бях заобиколена от много приятели и хора, но никога не съм се чувствал толкова самотна и изоставена, както в онзи момент. Чувствах се така, сякаш преминавам през ада. Неведнъж виках своя ангел да се върне при мен, но не, той беше изчезнал! Душата ми се сломи от бягството му. Търсех го, но не го намирах, виках го, но не ми отговаряше. Цели три седмици се скитах из пустинята, повече мъртва, отколкото жива, докато не можах да издържа повече и в тази ужасна нощ, през която преминаваше душата ми, извиках със сълзи на очи от цялото си сърце и както никога досега към Яхве: „ОТЕЦО!!… къде си?… Отецо?… Защо ме изостави? О, Боже, вземи ме! Вземи ме и ме използвай, както желаеш!… Пречисти ме, за да можеш да ме използваш!“

При този пронизителен вик, дошъл от дълбините на сърцето ми, небето изведнъж се отвори и като гръм гласът на Отеца, изпълнен с вълнение, ми извика: „АЗ, БОГ, ТЕ ОБИЧАМ!“ Тези думи бяха като балсам изливащ се върху онези впечатляващи рани, които душата ми беше получила, и ме излекуваха мигновено. В тези думи, изречени от Бога, усетих Безкрайната Му Обич.

Веднага след тези думи на обич ми се стори, че излизам от вихрушка и попадам в красива, спокойна градина. Моят ангел се появи отново и с голяма нежност започна да превързва раните ми, онези рани, които получих, докато прекосявах през нощта тази безкрайна пустиня. След това Яхве ми поиска да отворя Библията и да прочета. Първият пасаж, който прочетох ме разплака и ме преобрази, защото ми разкри по невероятен начин Божието Сърце. В Изход 22:25, 26 прочетох тези думи:

„Ако вземеш чуждо наметало като залог, трябва да го върнеш преди залез слънце. Това е цялото му покривало; това е наметалото, с което обвива тялото си; с какво друго би спал? Ако ме извика, ще го изслушам, защото съм изпълнен със съжаление.“

Бог не ми обясни веднага какво се случи през тези три седмици, по Свое съображение, но много по-късно, на 22 декември 1990 г., ми даде това обяснение, ето Неговите собствени думи:

Сърцето Ми, бездна на Обич, те повика; в Сърцето Ми ти беше натрупала скръб върху скръб, изневяра върху изневяра; бореше се с Мен, малко създанийце… но знаех, че сърцето ти не е разделено и че щом го завладея, ще стане изцяло Мое; произведение на епохата ти, бореше се с Мен, но в битката те повалих и те завлякох в праха и в пустинята, където те оставих съвсем сама;

От самото начало на съществуването ти ти бях осигурил ангел пазител, който да те пази, утешава и напътства, но Мъдростта Ми нареди на ангела ти пазител да те напусне и да те остави сама да се справиш в пустинята; казах: „трябва да живееш въпреки голотата си!“² защото никой не е в състояние да оцелее сам;³ Сатаната щеше изцяло да те завладее и да те погуби; дадох и на него Моята заповед; забраних му да те докосва Тогава в ужаса си ти си спомни за Мен и погледна нагоре към Небето, търсейки Ме отчаяно; твоите ридания и умоления внезапно нарушиха смъртната тишина, която те заобикаляше, и ужасените ти викове пронизаха небесата, стигайки до ушите на Светата Троица…

„Дете Мое!“ гласът на Отеца, изпълнен с радост, прозвуча в цялото небе, „Ах… сега ще я накарам да проникне в Раните Ми. ⁴ и ще й позволя да яде Тялото Ми и да пие Кръвта Ми, ще я венчая за Мен и ще бъде Моя за вечни времена. Ще й покажа Обичта, която изпитвам към нея, и устните й занапред ще жадуват за Мен, а сърцето й ще бъде Моето Възглавие; ще се покорява с готовност и ежедневно на Праведността Ми; ще я превърна в олтар на Обичта Ми и на Страданието Ми; Аз, и само Аз, ще бъда единствената й Обич и Страдание; и ще я изпратя с Посланието Ми до краищата на света, за да завладее един нерелигиозен народ и при народ, който дори не е неин; и доброволно ще носи Кръста Ми на Мир и Обич, поемайки по пътя към Голгота“

„И Аз, Светият Дух, ще сляза върху нея, за да й разкрия Истината и дълбините Ни; ⁵ чрез нея ще напомня на света, че най-големият от всички дарове е: ОБИЧТА

„нека ⁶ да празнуваме! нека цялото Небе да празнува!“

Бог ми даде видение, за да проумея по-добре ситуацията. Накара ме да разбера защо Сатаната е толкова агресивен към мен. Докато не бях напълно променена, дяволът не ме безпокоеше и изглеждаше доволен. Не проявяваше никаква агресия. Но в момента, в който усети, че се обръщам към Бога и ще ме загуби, се нахвърли срещу душата ми.

Ето видението: Намирах се в една стая и видях змия (Сатаната) да пълзи. Очевидно тази змия беше домашното ми животно. Но тъй като бях загубила интереса си към нея, бях спряла да я храня. Гладна и объркана, тя излезе от дупката си, търсeйки храна. Наблюдавах я как отива към чинията си и там намери няколко гроздови зърна. Змията ги глътна, но не изглеждаше доволна. Затова запълзя към кухнята в търсене на храна. Междувременно започна да усеща, че бях променила чувствата си към нея и че сега от неин приятел, се превърнах в неин враг. Поради това знаех, че ще се опита да ме убие. Уплаших се, но точно тогава се появи моят ангел пазител, който ме попита дали имам някакъв проблем. Разказах му за змията. Каза ми, че ще се погрижи за нея. Поколебах се дали да се включа в битката, или не, и реших, че трябва да се присъединя към моя ангел и да свършим работата заедно. Моят ангел взе една метла и отвори вратата, която водеше навън, след което отиде при змията и я изплаши. След това захлопна вратата и наблюдавахме от прозореца как змията реагира. Беше я обзела паника. Видяхме, че се връща обратно към вратата. Но вратата беше здраво затворена. Спусна се по стълбището и излезе на улицата. В момента, в който се измъкна, тя се превърна в огромна грозна жаба и отново в зъл дух. Хората биха тревога, хванаха го и го вързаха.

Свещеникът Осъжда Посланията

Продължавах да ходя редовно в семинарията, за да срещам свещеника. Веднъж ми поиска да види този феномен, когато общувам с небето, и когато общуването ми започна, той се приближи до мен и докосна ръката ми, за да види дали може да ме спре. Веднага усети как в ръката му прониква някакъв изтръпващ ток. Не ми каза нищо, но по-късно, тъй като това електрическо усещане продължи през целия следобед, отиде да разкаже на друг свещеник в семинарията какво беше преживял. Другият свещеник знаеше за мен. Когато му разказал за случката, той я окачествил по-скоро като дяволска, отколкото като Божествена, и му поискал да ме заведе при него.

Той поръси със светена вода стаята си, стола, на който щях да седя, бюрото, хартията и молива, които щеше да ми позволи да използвам. Отидох там и ме помоли да повикам “ това, каквото и да е“, с което общувах, и да „му“ поискам да напише „Слава на Отеца, на Сина и на Светия Дух“. Помолих се и поисках от Бога да напише това вместо мен. И Той го направи, но с такава сила, че моливът се счупи и се наложи да го довърша с химикалка. Свещеникът беше извън себе си, а също и много уплашен. Започна да ми разказва всичко за сатанизма, злото, магията и немите духове и че духът, с когото общувам, не е Божествен, а ням дух. Изпълни главата ми с ужас. Когато станах, за да си тръгна, каза, че не бива да идвам повече в семинарията и църквата, ако не спра да пиша, поне за известно време; и че трябва да оставя на мира и другия свещеник. Даде ми три молитви, които да чета всеки ден (на свети Михаил, Мемоара на свети Бернар и една новена към Пресветото сърце Иисусово). Даде ми и една молитвена броеница в ръката.

Съкрушена, отидох при първия свещеник, който поне беше по-мек, и му разказах случилото се. Казах, че не иска повече да го посещавам, и че тези посещения трябва да спрат. Той погледна надолу, сведе глава на една страна и не отговори. С това разбрах, че е съгласен. Ясно видях и разбрах, че като не го посещавам, той моментално ще се освободи от огромен кръст. Знаех, че бях персона нон грата, затова станах и му извиках: „Никога повече няма да ме видите в сградата ви, докато не почувствам, че съм доброжелана!“ И така си тръгнах, мислейки, че напускам Католическите сграда завинаги.

Прибрах се в къщи и изплаках очите си. Моят ангел дойде да ме утеши, като погали челото ми. Оплаках се на Бога: „Объркана съм и душата ми е неописуемо натъжена. Вече не знам. Казваш, че си Ти, и сърцето ми чувства и знае, че си Ти, но той казва, че е дяволът. Ако си Ти, искам този свещеник един ден да каже и да признае, че контактите ми са Божествени, и аз ще повярвам! Бог просто каза: „Ще го огънаһттр://….“

Ангелът беше много мил с мен. Погрижи се с голяма нежност за духовните ми рани. Всеки ден се молех с молитвите, които свещеникът ми беше дал, и правех точно това, което той ми каза. Престанах да използвам харизмата, която Бог ми беше дал, и избягвах да пиша. Тъй като живеех в мюсюлманска страна, си купих Корана, за да го изучавам и да го сравнявам с нашата Библия. Един ден, когато си водех бележки, за моя изненада нашият Небесен Отец се приближи до мен. Самото Му присъствие ме изпълни с необяснима радост и Той ми каза: „Аз, Бог, те обичам, дъще, помни го винаги това. Яхве е Моето име.“

И докато аз държах молива, Той използва ръката ми, за да го напише на моя лист. Малко по-късно се спусна близо до мен и отново дойде и каза, докато използваше ръката ми: „Аз, Бог, те обичам. Васула, помни го винаги това. Аз съм този, който те напътства. Яхве е Моето име.“ Това беше толкова трогателно, че избухнах в сълзи. Бях като затворничка, бяха ми забранили да говоря с Баща си, бяха ми забранили всякакъв контакт с Небето, бяха ми забранили да използвам харизмата, която Самият Бог ми беше дал, и ми забраняваха да използвам начина, по който бих могла да се доближа до небесния си Баща. При всички тези забрани кой идва да ме посети в „затвора“? Този, който най-много ме обича! Най-нежният Баща, Този, който държи цялата вселена в дланта на ръката Си, за да ми покаже Своята привързаност и Своята обич.

Преследвания от Свещеника

Свещеникът обаче не се отказа. Пишеше ми писма, за да ми каже, че всичко, което имам, е купчина боклуци и че трябва просто да погледна себе си и ще разбера, че такава благодат никога не би могла да ми бъде дадена. Преди това казваше, че такива благодати са за хора, които работят за Бога, подобно на Майка Тереза и други, и с жест на ръката си ми показваше книгите си по рафтовете. После се опита да ме сплаши, като каза, че това е дяволско, за да се откажа от писанията. Отчасти успя, защото всеки път след това, когато Бог се приближаваше до мен, аз го прогонвах. Едва приемах ангела си. Когато чуех от Бога тези думи : „Аз, Яхве, те обичам“, се преструвах, че нищо не бях чула, и не позволявах това да бъде написано. Когато Иисус идваше и ми казваше: „Мир, дете Мое“, аз се отдалечавах от Него и Го прогонвах, мислейки, че е лукавият. Свещеникът успя да ми набие в главата, че Бог не може да общува с човек като мен, защото Бог ходи само при свети хора. Понякога ставах крайно агресивна, когато Иисус идваше и ми говореше, мислейки, че е дяволът. Прогонвах Го рязко, отново и отново.

В крайна сметка Мъдростта намери начин. Дойде ангелът ми и ми каза, че има послание от Иисус и ще ми го предаде. Стана посредник. Това беше начин, който можех да приема, но не винаги, защото все още бях под влиянието на думите на свещениците. Как и защо Очите на Пресветия ще се обърнат и ще погледнат към една жалка душа като моята, камо ли да ми говори! Как можах да повярвам, че Бог, Всемогъщият, ще говори и ще общува по такъв прост начин с мен! Никога през живота си не бях чувала подобно нещо. Да, само в Библията, с хора като Мойсей, Авраам и пророците, но това беше друга история и в други времена. Приказка, ето какво беше, илюзия, умът ми се въртеше, защото знаех, че това става и не бях луда! Бавно и само с времето тези рани, получени от свещениците, започнаха да се лекуват.

Ангелът ми ме изпълваше с много мир, като ми проповядваше всеки ден с часове. От време на време отстъпваше място на Иисус да изрази Божествените Си слова. Първия път, когато това се случи, бях на път да изтрия думите, тъй като си бях позволила да ги запиша. Ангелът се намеси, като ме помоли да разбера и да ги оставя, тъй като те наистина бяха от Иисус. Думите бяха: „Аз Иисус, те обичам“. Това бяха първите написани думи от Иисус след кризата. Бяха написани на 20 юни 1986 г. Лека-полека, стъпка по стъпка и все така нежно Иисус отново се приближи до мен.

На 9 юли 1986 г. ⁷ Бог каза:„Аз, Бог, те обичам.“ Моят ангел, забелязвайки веднага колебанието ми, ме помоли да запазя тези думи, като каза, че всяка дума е дадена от Бога и че Бог е близо до мен. Следващото директно послание от Бога беше през юли 1986 г.⁷ Посланието беше:„Храних те (духовно), дойдох да ти дам храната. Моля, помогни на другите, давайки и на тях тази храна. Направи ги да разцъфнат, като ги водиш при Мен. Храних те, помогнах ти да разцъфнеш, да се изпълниш с благоухание. Нахрани и другите. Помогни им и ги доведи при Мен. Дадох ти Обич, затова Ме следвай. Облагодетелствах те, давайки ти тази храна. Дай я и на другите, за да й се насладят. „

После отново на 31 юли 1986 г.⁷ този път Иисус дойде като Свещеното Сърце и ми каза: „Заеми място в средата на Сърцето Ми, любима Моя. Там ще живееш. “ На 7 август 1986 г. ⁷ Отецът отново ми говори, като ми даде това послание: „Аз, Бог, те обвързвам с Мен.“ Уплаших се и рязко Му поисках да ми каже Името Си, тъй като се усъмних. Той отговори: „Яхве“. Изпълних се с радост и обич и вече душата ми гореше от копнежа, който изпитвах към Него. Казах: „Обичам те, вечни Отецо.“ Той отговори: „Обичай Ме, възхвалявай Ме, своя Бог, Аз съм вечният ти Отец.„Тогава Го попитах: „Усещаш ли щастието ми, тревогите ми, страховете ми, обичта ми, вълненията ми?“ Той отговори:„Да.“ Тогава казах: „В такъв случай знаеш как се чувствам в момента. Разбираш ме напълно“, а Той каза с голяма нежност:„Да, разбирам, любима Моя.“

Това беше първият ми контакт дълго време след отрицателното ми отношение, поради страха ми. Бог продължи, знаейки, че се чудя защо ми говори. Той каза: „Бог ви обича всички, тези послания са просто напомняне, за да ви напомня как започнаха основите ви; предай посланието Ми.“

Съвсем първите послания, които получих, бяха много кратки, както обясних в началото. Звучаха по-скоро като телеграми, отколкото като послания.

Междувременно, въпреки всичко, не бях загубила връзка със свещениците. Но бях престанала да говоря за посланията с този, който ги беше осъдил и ми беше причинил толкова много страдания. След известно време обаче реших да му кажа, че все още получавам послания и че ги записвам. И така му показах тетрадките, вместо отделни листове, както преди. Използвах всякакви листове, на които можех да пиша, но когато дойде време да започна мисията си, Светият Дух ме вдъхнови да използвам тетрадки и да ги номерирам.

Спомням си, че поканих свещеника у дома, за да му кажа, че все още общувам с Бога. Мислех, че трябваше да го информирам. Казах му го и това не му се хареса много, но ми поиска да му покажа тетрадките. Дадох му ги да ги задържи за един ден. На следващия ден получих от него много строго писмо, в което ми казваше да изгоря всичките си тетрадки и да отида и да кажа на всичките си приятели, които ги четат, да забравят всичко. По някакъв начин разпознах суровостта на Сатаната. Разказах на приятелите си какво ми беше казал и те много му се разсърдиха. Посетих свещеника и му разказах за тяхната реакция. Взех си тетрадките от него. Каза, че вероятно Бог сега ми е много сърдит и че ме е изоставил на произвола на съдбата ми. Каза, че Бог е бил търпелив веднъж или два пъти, но сега, след като не съм го послушала, ме е оставил с дявола.

Уроците за умението да различавам от моя ангел вече бяха започнали да действат и ми бяха много полезни в този конкретен момент. Този път не можех да бъда измамена. Отговорих на писмото на свещеника и му казах, че неговият Бог не е моят Бог. Защото неговият Бог е жесток Бог, бърз в гнева си, нетърпелив, нетолерантен и лишен от обич. Неговият Бог прощава веднъж или два пъти, а след това обръща гръб и хвърля душите в ада, ако не слушат, докато Богът, когото познавам, Този, който общува с мен всеки ден, моят Бог, е изцяло изпълнен с обич, безкрайно търпелив, толерантен и нежен. Моят Бог, който ми говори и се навежда чак от небето, е кротък, не бърза да се гневи, всемилостив и обгръща душата ми само с обич. Моят Бог, който ме посещава всеки ден в стаята ми, Този, когото той третира като дявол, обгръща душата ми с мир и надежда. Моят Бог ме подхранва духовно, като засилва вярата ми в Него. Учи ме на духовни неща и ми разкрива богатствата на Сърцето Си.

След това той ми поиска да опитам още веднъж само за няколко дни да спра да пиша, за да види какво ще се случи.

Оставих да минат още няколко дни, без да пиша, както беше поискал свещеникът. Молех се и отново се питах в молитвата си кой наистина ме напътстваше по този особен начин? Помолих се, че ако посланията наистина са от Него, то бих искала да ми каже и да Го чуя да казва тези думи: „Аз, Яхве, те водя.“ Нищо повече. И ето че това стана и Бог отговори според молитвата ми.

Общуването ми продължи и един ден, на 15 декември 1986 г., Бог ми даде това послание: „Дъще, цялата Мъдрост идва от Мен. Искаш ли Мъдрост? “ Без да осъзнавам какво ми предлага Бог, просто му казах „Да“. След това Той каза, че ще ми даде Мъдрост, но че трябва да Я спечеля, ако Я искам. Когато видя, че се питам как да го направя това, Той каза, че е Всемогъщият и че ще ме научи. Размишлявах върху това, което Бог ми беше предложил, и колкото повече размишлявах, толкова повече осъзнавах огромния Дар, който ми предлагаше. Осъзнах също, че дори не Му бях благодарила. Затова на следващия ден Му благодарих и Той отново каза, че ще трябва да заслужа Мъдростта, но ще ми помогне и да не се обезсърчавам.

Искаш ли да Ми Служиш?

Следващото нещо, което забелязах, беше, че Иисус заемаше все повече и повече мястото на моя ангел. Идваше като Свещеното Сърце. Един ден ме изненада с въпроса Си. Попита ме дали искам да Му служа (за тази мисия). Обзе ме страх и се поколебах. Не позволих това да бъде написано като останалите неща. Уплаших се да не би да ми поиска да си събера багажа и да напусна къщата си, за да постъпя в манастир и да стана монахиня. Не бях готова, а и не исках да го направя. Моето недоверие Го разочарова и тъгата Му не ми убягна, тъй като беше толкова очевидна в тона на гласа Му, когато произнесе тези думи: „Мога да пребъдвам в теб въпреки страхотната ти слабост“. Бях много нещастна, защото Го бях разочаровала; от друга страна, се страхувах от неизвестното. Това са точните думи:

…„Ако поискаш да Ми служиш, нямаше да разкрия в теб нищо друго освен буйна жар.“ Повторих „буйна жар“, без да разбирам, и Той каза: “ да, буйна жар. Ще… “ Вдигнах ръката си, за да не го напиша, но чух всичко.

Цяла нощ мислех за това, а после реших да се впусна в неизвестността и да се предам на Волята Му. Така че се върнах при Него с въпроса Му. Попитах Го: „Искаш ли да Ти служа?“

Веднага почувствах радостта Му и Той каза,

„Да. Искам го много, Васула. Ела, ще ти покажа как и къде можеш да Ми служиш… работи и Ми служи, както сега, бъди такава, каквато си. Имам нужда от служители, способни да Ми служат там, където обичта е най-необходима. Работи обаче усилено, защото там, където се намираш, си сред злото, сред неверници. Намираш се в мерзките дълбини на греха. Ще служиш на своя Бог там, където цари мракът; няма да имаш покой. Ще Ми служиш там, където всяко добро е изопачено в зло. Да, ще Ми служиш сред нищетата, сред злината и беззаконията на света. Служи Ми сред безбожниците, сред онези, които Ме осмиват, сред онези, които пронизват Сърцето Ми. Служи Ми сред онези, които Ме бичуват, които Ме осъждат. Служи Ми сред онези, които Ме накърняват и плюят по Мен. О, Васула, как страдам! Ела и Ме утеши!… старай се и страдай с Мен, сподели Кръста Ми…„(24 май 1987 г.).

Ученията с Бога продължиха, а контактите Му бяха ежедневни и до днес, когато пиша, продължават, защото Той каза, че харизмата Му ще остане с мен до последния ми ден на земята.