6 януари 1994

(Богоявление)

(На 6 ноември 1993 отец О’Карол и аз предадохме книгите (Истинския в Бога Живот) и неговите лични книги в ръцете на Папата, Йоан Павел II. Два месеца по-късно, днес рано сутринта, имах видение-сън.

Видението:

Видях много ясно Папата в белите му дрехи. Беше застанал насреща ми и ме гледаше. Сякаш той и аз се познавахме добре. Една трапезна маса от пластмаса беше между нас. Изучавах белите му дрехи. Не си разменихме нито дума. След това той седна до мен на масата. Обърнах се надясно, за да му дам това, което имах за него. Поднесох му десерт. Гледах го, докато ядеше. После, след като изяде всичко и с наслада, стана да си върви. Побързах да го изпратя до вратата.

Застанах отдясно от него и му дадох бастун (във видението ми той му принадлежеше). Бастунът не беше от дърво, а от друг материал, в много светъл цвят. Той го взе и докато пристъпваше, забелязах с каква трудност вървеше дори с бастуна.

Незабавно и без колебание, взех дясната му ръка и я придърпах около врата и раменете си, като обхващаше изцяло врата ми до лявото ми рамо. Той не възрази, а прие тази помощ. След това, поставих лявата си ръка около гърба му, така че да го повдигна, колкото е възможно повече от лявата ми страна и да поставя тежестта му на гърба си. Спомням си как придърпах ръката му около раменете си, така че минаваше от дясното ми рамо към лявото. По този начин, краката му почти се повдигнаха от пода. Когато поставих лявата си ръка около него, ръката ми усети задните му ребра и с изумление си помислих, “Колко е слаб”, но никой не може да види. През цялото време Папата не възрази.¹)