2 февруари 1993
(Повиках Господа, но не можах да Го чуя. Това ме натъжи. Внезапно тишината беше нарушена от звука на стъпките Му.1 И ми заговори, укорявайки ме:)
Духът Ми е върху теб; ден и нощ те чаках!2 уважавай правилата Ми! защо забавяш срещите ни? сега казваш: “колко ще продължи това?”3, въпреки че минаха едва няколко минути; докато Аз, Аз те очаквах няколко дена! докога ще те търпя? казваш, че радостта ти е да си близо до Мен; наистина си жалка! малко създанийце, не забравяй кой те държи на краката ти; отнесох се благо с теб и бях Подкрепата ти; обясни Ми тогава своето отсъствие!
Дай на бедните и нуждаещите се още една възможност!
Нищо друго в света не ме радва освен Присъствието Ти!
тогава избери да бъдеш с Мен! повиках те при Сърцето Си, не те повиках за администрация;
Но кой ще свърши работата?
ти не призна греха си!4
Да, прегреших за това, че не спазвам правилата Ти.
и за това, че не си Ми вярна, кажи го;
И за това, че не съм Ти вярна.
кажи:
ще възхвалявам своя Господ,
душата ми ще живее само за Него
и ще служа само на Него,
и устните ми ще пеят само за Него,
и сърцето ми ще слуша само Него,
и сега, сърцето ми ще бие само за Него;
амин;5
може ли прахът да Ме възхвали? може ли да Ми отправя хвалебствия? не, освен ако Духът Ми живее в този прах; без Мен си нищо; светлината в очите ти идва от Светлината Ми; ще те науча да Ми се покоряваш, защото ще те изравня със земята; как по друг начин ще бъда видян? възнамерявам да те развия в святост; 
ще увенчая всичките Си планове с успех, затова не Ми отказвай да те срещам; изпълнявай своята работа, доколкото ти е възможно, но внимавай да не пренебрегваш по-добрата част;
разчитай на Мен да ти давам подкрепа и да те усилвам; моли се; ние, нас?
