16 април 1987
(Велики Четвъртък)
Васула, присъствах в Църквата Си; вървях пред Кръста Си; спрях се за няколко секунди пред теб;1
дъще Моя, през всичките тези години те очаквах в толкова любимата Ми Църква;2
Господи и Спасителю, Ти наистина ме търси, намери ме и ме доведе при Теб и в Църквата Ти. Изминаха години… Чакаше години наред!!
останах пред Кръста Си и благославях всеки един, който идваше подред да се преклони пред Мен;
(Светият Кръст беше изправен в средата на Църквата и всеки по реда си минаваше да Го целуне.)
1 Беше доста странно, когато по време на Шествието на Кръста, се отместихме, за да дадем място на свещеника, който носеше Светия Кръст (близо два метра висок) и на момчетата от църквата, които следваха със свещи. Свещеникът, под слабата светлина, не виждайки накъде върви, се насочи направо към мен. Съзнавайки го, се спря пред мен за няколко секунди, докато се ориентира. Братовчедката ми, която беше с мен, забеляза веднага случилото се. Сърцето ми силно заби, когато видях пред себе си огромния Кръст и не можех да се дръпна назад поради запалените свещи, които хората държаха, не можех да мръдна!
2 Не бях влизала в тази Църква от кръщението на големия ми син, мисля, петнадесет години!
