12 юни 1991

Господи,
гониш преследвачите ми и ги застигаш
и не могат да ме докоснат;
чужди¹ идват, стремейки се за благоволението ми,
но когато отивам при своите,²
като бедността застанала до тях, като просяк в нужда,
за да им разкажа Чудотворенията Ти,
ушите им сякаш са запечатани,
така че да не чуят Новия Ти Любвеобилен Химн.
Трябва ли сама да тъпча гроздето
и никой от хората на народа ми да не е с мен?

нима Моята Собствена Ръка не ти е достатъчна? Собствените Ми Очи бдящи над теб ден и нощ, не са ли ти достатъчни? дъще, скоро ще им покажа Святото Си Лице, ще наводня страната ти³ с Духа Си, и Реките ще потекат, ще прелеят; няма да скрия от тях Лицето Си… надявай се, Васула, надявай се… твоят Цар няма никого да изостави;

ще дойде с лечебен балсам в Ръката Си и ще ви излекува един по един; радвай се, дъще Моя, радвай се; ще разпечатам ушите им за Славата Си!

ела, тайнствата на небесното царство ви се разкриват, моли се да бъдат разкрити и на тях;