10 декември 1992

(Аделаида, Австралия)

(Преди срещата.)

чувствай се щастлива, че те спасих; позволи Ми сега да те използвам за славата Си; помогни на децата Ми да разберат Знанието, което ти предадох; продължи по начина, както при другите събори; усмихвай Ми се, Обичта Ми към теб е по-голяма, отколкото смяташ! ела, по благодат те издигнах, както и милиони други, позволи Ми сега да водя стъпката ти, ic;

Иисус!

Аз Съм;

Не си тръгвай още!

защо? искаш да остана?1 а, виждаш ли? няма никога да ти се наложа…

Иисус?

Аз Съм;

Говори ми, моля Те.

Обичта те обича; обичай Ме и жадувай за Мен, както Аз жадувам за теб; милвай Ме от време на време и Ми позволявай да говоря в сърцето ти; разбери, душа, че не си предопределена за този свят, а за Собственото Ми Царство на Небето, затова се отречи от всичко, което те държи за света и търси небесните неща;

ела; ние, нас?

Да, Господи!


1 Не можах да Му отговоря. Обикновено Иисус иска да бъда около половин час с Него преди всякa среща. Днес бях закъсняла. Времето беше ограничено и исках да се приготвя.