17 май 1987
ела, намери Ме там, където ти казах;
о, Гетсимания! какво имаш да разкриеш освен страхове, тревоги, предателства и изоставяния! Гетсимания, отне всичката смелост от хората, прекрати в неподвижния си въздух агониите Ми за цялата вечност!
Гетсимания, какво имаш да заявиш, което да не е заявено? в безмълвието на Святостта, ти беше свидетел на предателството на своя Бог, стана Мой свидетел;
часът беше настъпил, Писанията трябваше да се изпълнят;
дъще, зная, че много души гледат на Мен, сякаш бях само мит; смятат, че съществувах само в миналото; за мнозина съм само мимолетна сянка, която сега, с времето и напредъка, е затъмнена; малцина осъзнават, че съществувах в плът на земята и сега съществувам сред вас;
Аз Cъм Всичко, каквото стана и предстои да стане; познавам страховете им, познавам тревогите им, познавам безсилията им, не бях ли свидетел на всички тези слабости в Гетсимания?
дъще, когато Обичта се молеше в Гетсимания, хиляди дяволи се стъписаха, уплашени, демоните се разбягаха; часът беше настъпил: Обичта прославяше Обичта;
о, Гетсимания, свидетел на Предадения, свидетел на Изоставения, яви се, свидетелю, и дай показание! дъще, Юда Ме предаде, но колцина още като Юда продължават да Ме предават; в същия онзи миг знаех, че целувката му щеше да се разпростре сред мнозина и в идващите поколения; същата тази целувка щеше да Ми бъде многократно давана, възобновявайки горестта Ми, разкъсвайки Сърцето Ми;
Васула, ела да Ме утешиш, остави Ме да си почина в сърцето ти;
(На следващия ден:)
Васула, ще пишеш ли?
Да, Иисус, акое е това, което желаеш.
обичай Ме, дъще, в изтезанията Ми в Гетсимания; бях измамен от един от Моите, от един от любимите Ми; и днес все още понасям унижения, които Ми напомнят агониите Ми от миналото; Сърцето Ми се поду и се изпълни с горчивина;
(Внезапно се появиха у мен проблеми и загубих увереността да продължа.)
Иисус?
Аз съм;
малка ти, пиши; потта Ми от агонията се стичаше от Мен като едри капки кръв;
(Изведнъж се сетих за момента, когато лукавият дух почти ме беше изкушил… и почувствах срам.)
слабостта ти Ме привлича, защото мога да ти дам Силата Си, ела, донеси Ми обичта си, опри се на Мен;
(Опрях се.)
да!
(Иисус беше доволен.)
ето, яж от Мен, напълни сърцето си от Сърцето Ми; обичай Ме, мисли за Мен, бъди Моя, изцяло Моя; обожавай Мен и само Мен; каня те да Ме приемеш, да, в малката бяла Хостия… ела и Ме пий; пречисти се! обичам те и ще бдя за това да Ме приемаш, никога не се отричай от Мен! желай Мен и само Мен;
ще те очаквам при Дарохранителницата; ще Ме видиш, както те научих, с очите на душата си;
Иисус, беше моя грешка, че Те прекъснах. Искаш ли да продължиш?
да; чуй Ме, почвата попи тези капки, но днес почвата, по-суха отвсякога, се нуждае от напояване, желае мир и е жадна за обич;
(Внезапно Иисус се спря.)
не Ме наскърбявай, но ще се помолиш ли отново с Мен? обичай Ме, Васула; ела;
“о, Отецо,
изпълни това, което трябва да се изпълни;
нека словата Ти да проникнат,
да благословят и да пречистят сърцата на децата Ти;
Отецо, направи, както желае Сърцето Ти
и да бъде волята Ти,
амин;”
желаеш ли да продължиш да работиш за Мен?
Ще продължа да работя за Бога, ако тази е Волята Му.
Моя Воля е;
Тогава ще продължа да работя. Но не забравяй неспособността ми!
опри се изцяло на Мен, твоя Иисус; зная колко си немощна; исках да имам просто едно дете, което да е изцяло зависимо от Мен;
Иисус?
Аз съм;
Приключи ли посланието Си за Гетсимания?
не; ще продължа; децата Ми трябва да бъдат съживени и да им бъде показано, че се намирам сред тях; с Посланието Mи, което съм благословил, ще могат да Ме видят и да Ме почувстват; мнозина ще се завърнат при Мен, Аз, който копнея за Своите любими;
Иисус, как мога да направя нещо?
Васула; няма ли един баща да помогне на детето си да пресече пътя, когато то се нуждае от помощта му? така и Аз ще ти помaгам до края;
Не зная дали правя добре като раздавам посланието Ти, да не би да греша?
не, даваш Хляба Ми, както Аз ти Го дадох; Хлябът Ми трябва даром да бъде даван!
(По-късно:)
(Прочетох молитвата на Св. Михаил.)
Прочети и следващата;
(Прочетох „Спомни си“ от Св. Бернар (Св. Мария), но нещо ме безпокоеше: когато приятелите ми четат посланията и започват отново да мислят за Бога, някои се връщат при Бога, други чувстват щастиe и надежда, но, уви, понякога се случва някои от тях да желаят да споделят радостта си със свой приятел свещеник и той ги предупреждава да не вярват, че са от Бога. Всъщност, и аз имах същия опит от четирима свещеници, които знаеха за писанията, двама ме обезсърчиха, другите двама ме насърчиха. Бих искала обаче онези, които ме обезсърчиха и обезсърчават и други, да изкажат мнението си, след като прочетат от А до Я. Тогава, ако продължат да вярват, че нямат никаква стойност, нека ми обяснят защо. Как могат да дават мнението си за нещо, без да са го проследили и без да обсъдят с мен поне веднъж!)
изпълни сърцето си с Божия Пламък; обичам те;
Любима Майко, страхувам се да не би да бъде стъпкано Божието послание от хора, които дори не го проследяват, нито го четат?
не се страхувай, дете,
Обезпокоена съм!
зная, признаваш ли, Васула, Делата на Иисус?
Да…
Васула, молих се за теб, агапи Му,1 бъди търпелива; осланяй се на Иисус;
(Помолих се на Иисус.)
осланяй се на Мен,
Страхувам се да не бъде сломено Посланието Ти от онези, които дори не са го прочели!
не са страхувай, обичай Ме; пречистването на душата ти Ме прославя, ела, да вървим; помни, нас, ние… не тъжи;
(Вчера Иисус ме заведе на Неделната Литургия. Не мога добре да следвам Литургията, както всички останали, защото никога не бях научена на песнопенията и на това как протича. Оставам винаги една крачка зад другите, но зная, че Иисус е там и ми говори. Усетих хлябът да ме утешава.)
