17 май 1987
(Прочетох молитвата на Св. Михаил.)
Прочети и следващата;
(Прочетох „Спомни си“ от Св. Бернар (Св. Мария), но нещо ме безпокоеше: когато приятелите ми четат посланията и започват отново да мислят за Бога, някои се връщат при Бога, други чувстват щастиe и надежда, но, уви, понякога се случва някои от тях да желаят да споделят радостта си със свой приятел свещеник и той ги предупреждава да не вярват, че са от Бога. Всъщност, и аз имах същия опит от четирима свещеници, които знаеха за писанията, двама ме обезсърчиха, другите двама ме насърчиха. Бих искала обаче онези, които ме обезсърчиха и обезсърчават и други, да изкажат мнението си, след като прочетат от А до Я. Тогава, ако продължат да вярват, че нямат никаква стойност, нека ми обяснят защо. Как могат да дават мнението си за нещо, без да са го проследили и без да обсъдят с мен поне веднъж!)
изпълни сърцето си с Божия Пламък; обичам те;
Любима Майко, страхувам се да не би да бъде стъпкано Божието послание от хора, които дори не го проследяват, нито го четат?
не се страхувай, дете,
Обезпокоена съм!
зная, признаваш ли, Васула, Делата на Иисус?
Да…
Васула, молих се за теб, агапи Му,1 бъди търпелива; осланяй се на Иисус;
(Помолих се на Иисус.)
осланяй се на Мен,
Страхувам се да не бъде сломено Посланието Ти от онези, които дори не са го прочели!
не са страхувай, обичай Ме; пречистването на душата ти Ме прославя, ела, да вървим; помни, нас, ние… не тъжи;
(Вчера Иисус ме заведе на Неделната Литургия. Не мога добре да следвам Литургията, както всички останали, защото никога не бях научена на песнопенията и на това как протича. Оставам винаги една крачка зад другите, но зная, че Иисус е там и ми говори. Усетих хлябът да ме утешава.)
