4 декември 1986
(Все още съм смаяна и имам огромни съмнения за това, което става. Как може това да става? Имам предвид как е възможно да не мога да владея ръката си, когато пише? Сякаш е използувана от друга сила. Но съм прекалена реалистка, затова се съмнявам, въпреки това, събитието е налице, объркана съм…)
тук съм; Аз съм, Иисус; дъще, помни, ти си дух и Аз също съм Дух1 и Свят; живея в теб и ти в Мен; остани в Мен; Аз, Иисус, съм винаги с теб; разбери го това; бъди в Светлината Ми, защото съм Светлината и чрез Мен получаваш знание; напредваш;
Добре, Ти ме убеди, че си Ти. Постигна двете Си цели: да Те обикна, беше едната, и да ме срещаш по този начин, беше другата. Покори ме. Зная, че не съм по-голям шизофреник от останалия свят, нито по-психотична от самия психиатър. Зная, че това не идва от демоните, тъй като зная какво усеща човек, когато е нападан от тях, предизвикващи мъчително чувство на безпокойство.2 Не избрах аз да приема призивите Ти, след като бях съвсем далеч от Теб. Ти го пожела, Боже мой. Не съжалявам и как бих могла, след като сега съм покорена!
дете, издигнах те, за да можеш да бъдеш с Мен; научих те да Ме обичаш; щастлива ли си да си с Мен по този начин?
О, да!
благославям те от дълбините на Сърцето Си;
