21 февруари 1995

(Дака)

мир в сърцето ти; Васула-на-Свещеното-Ми-Сърце, Цвете-на-Жарa-Ми, Потомък-на-Отеца-Ми, искам да бъдеш съвършена;

Господи, къде да намеря
     достатъчно думи, за да Те прославя?
Ти уважи окаяностт ми
     с изумителното Си Присъствие
вдъхващо благоговение. Оттогава нито една задача не беше твърде тежка за мен, с           Присъствието Ти всичко стана лесно и наслада.
Научи ме, че в десницата Си държиш Победата и че Смъртта беше погълната от                  Живота.
О, Спасителю, така загрижен
     да спасиш и укрепиш, благостта Ти ме посети през нощта, в нощта на сърцето ми, пеейки Празнична песен, съживявайки труп.
      Влагаш цялото Си Сърце в песента Си от Обич към всички нас;
и правиш от мен арфа пред Олтара Cи…
     Нека звучи музиката за нашия Цар, нека звучи!
Нека се спусне до краищата на земята
     и откликне във всяка долина, във всяка планина и равнина!

възхвалявай винаги Името Ми, както сега! за да се възрадва единствената ти Обич!

Васула, укрепи Църквата Ми и Аз ще укрепя вяратa и душатa ти; малкото, което Ми даваш, Ми харесва, повечето, което Ми даваш, Ме радва! Отецът Ми никога не те подвежда, винаги ти се притичва на помощ;1 винаги съм с теб…

Не забравяй, че съм прах
     и че с един полъх на вятъра, ме няма.
Водите от Недрата Ти се спускат по планините и долините;2
     доставяш вода на всички онези, които са жадни

и ме изпращаш през хълмовете до всички нации, да се провикна:

“Caмо от Бога идват победата и силата.”
     Не се свивайте вече от жажда,
разбудете паметта си и елате на себе си,
     всички вие, които лежите в праха,
тъй като Росата ви не е недостижима.
     Забравихте кой ви направи,
но ако пиете, паметта ви ще се възстанови!3

“О, всички вие, които сте жадни, елате при водата;
      въпреки че нямате пари, елате!…”4

и ще кажа: вслушайте се, и душата ви ще живее…

А сега, Спасителю мой,
Ти, който се броиш пръв в живота ми,
прости окаяността ми и провалите ми.

любима, обичам те така или иначе;

Разсей мъглата около мен,
Неизчерпаемо Съкровище, Трисвети,
Звездна светлина в Нощта ми,
Съд на душата ми, Стълба на пламтящ Огън,
не ме оставяй в плен на мрака;
Гръмотевичен плясък,5 съживи душата ми
и ми дай Наставление и Поправка.

общуването с Мен и приятелството Ми ще те учат с простота; хвани Ръката Ми и заедно ще продължим по пътя, който подготвих за теб, за да те доведа до съвършенство;


1 И аз го бях забелязала. Пръв Бог Отец се втурва да ме утеши. – Един ден, подложена на тежко преследване, коленичих, умолявайки Иисус за помощ. Написах оплакването си (използувайки харизмата си) и вместо да ми отговори Иисус, беше Бог Отец, който се втурна при мен и ме утеши, обещавайки, че на следващия ден “нещата ще се уредят”. Думата Му се осъществи, както го беше казал. – Зная, че Отецът има слабост към мен, но същото изпитвам и аз към Него.
2 Изливането на Светия Дух.
3 Иисус ми помогна с Духа Си да напиша, каквото написах.
5 Гласът на Бога е като гръмотевичен плясък: “Eдин глас идва от небето: прославих Името Си и ще го прославя пак. Хората намиращи се там и чуха това, казаха, че беше гръмотевичен плясък.” (Йн. 12:28-29)