1 февруари 1995

(Хърватия – Загреб)

пиши: мир на вас; пo цял ден бях с вас и ви протягах Ръката Си: народе Мой, наследство Мое, семе Мое, обърни се към Мен, помири се с Мен; помири се с Мен…1 обичах ви от вечността; завърнете се при Мен и ще се завърна при вас; сейте реколта на обич, за да придобиете обич; сейте реколта на мир и ще наследите Мира Ми; сейте, благословени на Душата Ми, реколта на помирение и ще получите Славата Ми…

не плачете за материални неща,2 вдигнете очите си към небето и нека сърцето ви потърси Небесните Ми Закони, така че посредством тях да дойде в сърцата ви Небесното Ми Царство и да се изпълни Волята Ми в сърцата ви, както е в сърцата на всички светии на Небето; – до този ден се провиквам, както извиках веднъж в Йерусалим: “ако познавахте само Посланието на Мир, което днес все още ви предлагам, нямаше да пропуснете да се възползвате от него;” но тези неща са скрити от начетените и мъдрите и се разкриват на простодушни деца; Царството на Небето се разкрива на простите и смирените;

оправете сърцата си и накрая ще имате своята отплата и ако кажете: “какво можем сега да Ти поднесем?” казвам ви: “поднесете Ми сърцето си и ще помогна за липсата ви на вяра, отворете сърцето си и ще го превърна в небе за Мен, вашия Бог, и в което мога да бъда прославян;”

елате и яжте от плодовете, които днес ви поднасям, докато има още време; елате при Мен; Повелителят ви е на път да се завърне, затова ви казвам: сключете мир с Мен и бъдете един в Името Ми;

благославям ви всички в Името Си, оставяйки Въздишката на Обичта Си на челoтo ви;


1 Тези думи звучаха като умоление, Иисус звучеше като просяк.
2 Когато каза това, Гласът на Иисус се повиши, каза го като заповед, но същевременно като напомняне, че нищо на този свят не е важно, и човек трябва да търси небесните неща.