1 март 1993
“Господи, когато словата Ти дойдоха при мен,
ги погълнах.
Словото Ти е наслада за мен
и радост за сърцето ми,
тъй като бях призована от Името Ти,
Яхве, Всемогъщ Бог!”1
Очите ми бяха забулени и не Те виждах,
нито Великолепието Ти нито Славата Ти.
Внезапно, в най-дълбоките дълбини на мрака ми, блесна Светлина!
Изумена и смаяна от яркостта Й, залитнах, и духът на летаргия, настанил се в душата ми,
завладян от Твоя Дух,
спря да диша в мен.
Видях Те да стоиш там, мълчалив…
и сякаш Те познавах, Любими.
Тогава, отвори Устните Си, едно Име ми беше дадено и мигновено
паметта на душата ми беше възстановена.
Покривалото от очите ми падна
и видях душата ми да се предава в Обятията на Отеца ми.
О, Боже! Колко Скъпоценен си за мен!
Свят съм;
казах: ще те пречистя и ще ти дам ново сърце и ще вложа в теб нов дух; ще премахна от душата ти духа на летаргия и ще вложа в теб Своя Дух; на този ден се заклех да те направя Моя; заклех се да те излекувам и като дърво, да даваш плод за народа Ми; заклех се да наситя гладните и всяка уста; да! заклех се да дойда при теб и да се обърна към теб, за да те обработя и да посея в Нищожността ти, Славата Си;
и сега Аз, Бог, ще лагерувам завинаги в душата ти; 
затова пророкувай без страх; върви при сухите кости и ще им дам плът, ще им дам дихание да Ме възхвалят и да Ме прославят; да, ще лъхна върху мъртвите, за да заживеят и да се провикнат: “кой е като Бог?” ще им напомня, че по-голяма обич от тази на Сътворителя си няма да намерят;
