21 декември 1992

(Прочетено през седмицата за единството в Лос Анджелис и Сакраменто.)

дъще на Свещеното Ми Сърце, бих искал да пишеш; чуй Гласа Ми от небето;

Словата Ми за Помирение, Мир и Единство не бяха чути, нито бяха уважени; говорих веднъж и няма да говоря отново; няма да добавя нищо ново;

Господи, изглежда не е лесно…1

искам този път, през януари, гласът ти да изгърми!2 искам гласът ти да изгърми повече отвсякога! ще говориш от Мое име; нека целият свят да чуе: дните сега са преброени, не остава много време и благодатта обгърнала човечеството, внезапно и изведнъж ще приключи… това ще бъде направено така, че да осъзнае светът колко големи бяха Милостта и Добрината Ми, които се стичаха отгоре година след година…

кажи на онези, които работят за единството да вдигнат очите си към небесата; виждат ли колко са далеч от земята? толкова далеч са сърцата на едните от другите; толкова са далеч един от друг;3 кога ще приемат всички указ с единодушие за празнуването на Великденския празник на една дата?

уморих се да слушам любезния им език, възможно е за тях да е подходящ и красноречив, но за Мен звучи като гонгов удар, защото е празен и кух; дойдох да им говоря, в началото от загриженост, след това от съжаление, но до днес все още никой не е снишил гласа си, за да чуе Гласа Ми;

уви за вас, които казвате, че сте на Моята слежба, обаче пречите на Царството Ми да намери единство и стабилност! но не сте вие тези, които ще съберете Царството Ми… защото нищо не разбирате и няма никога да разберете… ако въпреки небесните Ми призиви не прониквате в дълбините на Сърцето Ми, как бихте разгадали доводите на Ума Ми, как можете да проумеете Богатствата на Свещеното Ми Сърце?

не говорих с притчи, нито говорих със загадки; използвах ясни думи, за да ви говоря; укорих длъжностните лица и ги събрах, за да им говоря,4 но дали спазиха подканата на Сърцето Ми? задължението им беше да отправят официален апел; укорих властите;5 не бях дошъл онзи ден6 да ги нападна, а да им поднеса елей, за да напълнят светилниците си от страх да не би да бъде нанесена по-голяма вреда на Църквата Ми; колцина от тях протегнаха ръцете си към небето, зовейки Ме? осъзнават ли как два пъти7 Кръвта Ми се пролива като вода?

– нека този път стенанията Ми да достигнат ушите им… това, което десницата Ми  пасади, беше отсечено, на две, след това на три, след това насечено; къде е цялата лоза,8 която бях засадил?… имаше някога лоза; всеки сезон очаквах да даде грозде; то покри долините, планините и се простираше отвъд моретата, защото беше пуснала корени в собствения Ми имот, в собственото Ми наследство; бях разпрострял клоните му, за да стигнат до четирите краища на земята и да изпълнят света с плодове; но вместо да го опазят, те го пренебрегнаха, позволявайки на тръни и шипове да се размножават около него, задушавайки клон след клон, издънка след издънка; това избрано растение посадено от десницата Ми, сега е изравнено със земята и красотата и славата и плодовете, които някога даваше, сега са паднали като гнили плодове;

безполезно е следователно да се надувате от превъзнесеност, и престанете да имате този горд поглед, да не би да се умножат грешките ви и делата ви да отскочат върху собствената ви глава; дойдох да напълня светилника ви с елей, запалете светилника си и го използвайте сега, за да видите къде вървите; този, който пренебрегне да запали светилника си и да го използва, ще му бъде отнет и даден на някой друг; нека се молят и да казват тези думи:

о, Господи,
Ти, който стоиш сред нас,
изведи ни на паша;
постави Царския Си Престол
насред лозата Ти
и ни дай нарежданията Си;

о, Свети Господи на цялата святост,
пречисти ни, така че да запазим почтеността
на Дома Ти и на лозата Ти,
намеси се любящо и защити това,
което дясната Ти Ръка обработи;

разочаровахме Те, но знаем,
вярваме и сме уверени,
че ще отвориш широко Вратата Си,
за да пуснеш Реката на Живота да тече по лозата Ти
и още веднъж от нея ще поникнат клони, които ще дадат плод
и ще стане царска лоза,
по-величава отвсякога,
защото Светият Ти Дух, дарителят на Живота,
ще я покрие със сянката Си;
амин;

а ти, Васула Моя, страданията ти ще те научат да бъдеш търпелива; не си ли чувала, че търпението носи постоянство, а постоянството носи надежда? и тази надежда, върху тази надежда ще се издигне Царството Ми; нека сега всяка част, която те съставлява да Ме прослави;

Светият Ми Дух те беляза с Печата Ми, затова не се страхувай; пастири, свещеници, учители, епископи и кардинали ще разпознаят Пастирския Призив и ще обновя ума им, така че старото им “аз” да бъде смазано и ще осъзнаят напълно, че съм на път обратно да преобразя цялото Си сътворение в добрината и святостта на

Истината;

ела, дъще Моя, скъпа Моя; Вечно Съществуващият е с теб;


1 Исках да кажа: “… да се уеднаквят датите на Великден”. Tака ми казаха онези, които работят за eдинството. Но Иисус ме прекъсна и продължи със сила в гласа Си.
2 Месец на Единството.
3 Тук Иисус сякаш насочва стъпката им, предлагайки кaкво трябва да направят.
4 Използувайки мен като Негов говорител.
5 На Световния Съвет на Църквите.
6 Използувайки ме като Негов говорител.
7 Двата Великдена: Римокатолически и Православен.
8 Може да се тълкува като Църква или Божи народ.