8 юли 1992

“Имаше лоза: Ти я изкорени от Египет;
     за да я засадиш, разчисти място,

където да може да расте,
    тя пусна корени

и изпълни цялата страна.
     Посланието Ти покри планините

със сянката си,
     кедърът Ти с клоните си,
с филизите си простиращи се

    до морето,
с разклоненията си чак  до реката.
     Моля Те, Боже,

погледни долу от небето,

     погледни тази лоза, посети я,

защити това, 

     което Cобствената Ти Ръка посади.”1

Господи?

Аз Съм; малка ти, осланяй се на Мен;

Васула на Свещеното Ми Сърце, радвай се! Царят ти дойде чак до прага на вратата ти и в стаята ти; отвисоко, Царят ти се наведе, за да стигне до теб; стъпка по стъпка те учих, Аз съм твоят Възпитател, малко по малко те отклоних от света, за да те потопя в Сърцето Си; разкрих ти неща отвъд знанието ти и способността ти;

вярвай, сладка Моя ученичко, Аз, Иисус, те обичам; имай мира Ми; заедно ще работим; Аз и ти, ще разпространяваме Посланието Ми; ще те изпратя при още няколко нации, след това, когато усетя, че си изпълнила мисията си, ще се завърнеш при Мен; Аз Самият ще дойда да те взема;