29 март 1990

цвете, давам ти Мира Си, носи Кръста Ми до края; никога не забравяй голямата Ми обич към теб, обич, която никой човек не може никога да ти даде;

помни винаги благото Ми повелителство; възхитен съм, имайки те при Мен по този начин; облагодетелствах те, затова радвай се! Васула, ти не се молеше, нито изпитваше някаква обич към Мен; не те обвиних за сухотата ти, нито за враждебността ти към Мен, а от Съчувствие извадих душата ти от ямата; това, дете Мое, трябва да бъде запечатано в ума ти;

Аз, Господ, те обичам; ела, един ден ще разбереш напълно; вдигни сега очите си към Мен и кажи:

“хвала на Господа! Слава на Бога!”

Аз, Господ, те благославям;

(По-късно, вечерта:)

Господи, къде си? Не Те виждам!

малка ти, намирам се в сърцето ти;