17 юли 1989

Господи?

дете Мое, чуй Ме и пиши;

Аз съм Големият Пастир на стадото Си; бях обучил пастири да се грижат за стадото Ми, но много от другарите Ми са се екипирали с неведение, не се безпокоят за загубилите се, не връщат в кошарата отклонилите се;

най-добрите Ми приятели Ми причиняват най-големите скърби, и най-дълбоките Рани по Тялото Ми са нанесени от тоягата, която Аз Самият им бях дал; те са най-добрите Ми приятели, въпреки това съм ранен до неузнаваемост от собствената им ръка, гърбът Ми непрестанно е бичуван; цялото Ми Тяло тръпне от болка, пресъхналите Ми Устни треперят, без страх викат за Мир, но мир няма, защото позволиха да бъдат пленени и прелъстени от Рационализма, Непокорството и Тщеславието; каква скръб Ми причиняват и какви Рани Ми нанасят!

Господи? Защо е толкова трудно за някои?

трудно е да изоставят скиптъра на Лъжата, след като веднъж са го хванали; трудно е да се откажат от човешките си доктрини и наредби; трудно им е да умрат за собствената си алчност; трудно е да приемат дрехите-на-самоунижението; на тях казвам: надайте вой, пастири, изкрещете, изтъркаляйте се на земята, вие, господари на стадото, защото дойдоха дните на изтреблението ви; като най-добрите овни ще паднете един след друг;

бях ви предоставил най-добрата част от наследството сред приятелите Си, бях ви зачислил с избраните; поверих ви и Дома Си, но не последвахте заръките Ми, отстъпихте, направихте това, което Аз считам за зло; повиках ви, но не послушахте, не Ми се покорихте;1

ах, Боже мой, смили се над нас, измий тези пастири от вината им, пречисти ги от греха им;

малка Моя невесто, позволи Ми да споделя с теб скърбите Си;

Обичам Те, Господи, Боже мой,
винаги толкова Нежен и Милостив,
живея само за Теб,
погледът ми е само върху Теб и върху никого другиго,
боготворя Те!

ах, как успокояват Справедливостта Ми любвеобилните ти думи! всяка капка обич е от значение, безброй души могат да бъдат спасени от обичта; позволи Ми да те използвам като Моя плочица; идвам при теб да ти покажа Раните Си и като приятел да ти разкажа мъките Си; показвам ти Раните на Свещеното Си Сърце;

Благословен да е нашият Господ.

Васула Моя, сега съм в Епохата на Милостта, не забеляза ли как Духът Ми на Благодат се излива върху вас? сега е времето да се покаете, сега е времето да промените живота си; молете се безспир; молете се с обич; не настоявайте на бунта; защото страшният Час на Справедливостта скоро ще дойде при вас, бъдете готови тогава да Ме видите като Съдник;

дъщери и синове Мои, отдавна ви освободих от оковите ви, които ви връзваха за смъртта, и с голямо Съчувствие ви взех обратно; изкупих ви от лукавия, показах ви Сърцето Си и как беше прободено от предците ви, пожертвах Себе Си, за да ви освободя;

епохата ви постоянно Ме предизвиква и въпреки това Аз, от голямо състрадание, оставям Духа Си на Благодат да ви напомня за повелите Си; днес Милостта Ми се разпростира от единия край на земята до другия, чуйте Гласа Ми днес, приемете днешната Ми Милост; искам сериозно от вас да се молите от сърце; постете, покайвайте се, обичайте се един друг, обновете се в съвсем нова партида, за да мога да покажа Славата Си чрез преображението ви;


1 Това беше казано с голяма горчивина.