15 ноември 1988
(Днес почувствах на раменете си Кръста на Иисус. Чувствах Сърцето Му изпълнено с огромна болка, колко страда… за света отхвърлящ Господа.)
Господи?
Аз съм; почувствай Кръста Ми, отмори Ме, дете Мое на Светлината; толкова съм изтощен, стой близо до Мен; нуждая се да бъда утешен в тази пустош; Васула Моя, чуй Ме и пиши;
о, сътворение! семе Мое! Аз съм вашият Светия, но вие Ме осъждате; обичах ви от самата Вечност, но вие Ме ненавиждате; избавих ви от Смъртта, но вие Ме нападате; храня ви всекидневно с Хляба Си и ви поя с Виното Си, но в злината си Ме оскърбявате; жадувам за Обич, но вие Ме изоставяте на жаждата Ми; приветствам ви, когато ви виждам уморени, за да ви отморя в Сърцето Си, но когато Аз съм уморен, вие Ме отхвърляте; отварям Сърцето Си за вас, за да ви покажа колко сте Го ранили, но вие в злостта си повторно Ме пробождате, пронизвайки Ме от край до край; отварям Обятията Си да ви посрещна и да ви прегърна, но вие Ми обръщате гръб; изпълнен с нежност, отварям Свещеното Си Сърце да ви стопля, но когато идвам при вас, затваряте вратата си пред Лицето Ми, оставяйки Ме навън на студа;
като просяк ви зова по цял ден, протягайки Ръцете Си към вас, за да ви вдигна и да ви излекувам, но вместо това вие Ме пренебрегвате и Ме отхвърляте; Очите Ми и тези на Майка Ми са изнемощели от мъка; Тялото Ми е измъчено от Раните Му, до неузнаваемост; единственото, което искам от вас е Мир и Обич, но вие отказвате да чуете умоленията Ми… дойдох първо при Моите, но отново бях отхвърлен от тях, бях презрян и преследван; прогонихте Ме, отнесохте се към Мен като към шут, предадохте Ме1… предателството ви Ми коства всяка сълза, останала в Очите Ми, злостта ви прониза цялата Вечност, оставяйки дори демоните в недоумение пред злостта ви;
аахх, Васула… дойдох от състрадание и от голяма Милост да ви предупредя и да ви освободя от Смъртта; изпратих те при Моите, но те задушиха Гласа Ми от страх да не би да излезнат на Светлина и да бъде изложена вината им; след като задушават Гласа Ми и не приветстват Духа Ми на Истината, ще покажа греховете им на непознати; ще направя Гласът Ми да прозвучи като тръба върху покривите на къщите ви…2
бях приет радушно от непознати, които никога не са Ме познавали; почуках на вратата им и Ми позволиха да влезна; въпреки бедността им, Ме оставиха да си споделим храната им; поради бедността им не Ме бяха търсили, но пък Ме намериха; показах им Раните Си нанесени от най-добрите Ми приятели, и те коленичиха пред Раните Ми; като Ги видяха, поразени от дълбочината Им, поразени от жестокостта, на която беше подложено Тялото Ми, сърцата им се стопиха като восък; не плачи, дете Мое;
…Гласът Ми ще се разнася от непознати; когато чуете Ехото, знайте, че идва от Мен; ще бъда издигнат от непознати, които никога не са Ме търсили, ще бъда прославен от онези, които никога не са Ме познавали; и ще стана техен Повелител и ще ги уча и ще пропъдя грешките им; ще обсъждам с тях и ще Ме разбират; те ще излекуват Раните Ми;
Аз съм Пастирът, и ще събера агнетата Си, след като бяха ударени от пастирите им и разпръснати; о, Васула, всичко това ще бъде изпълнено много скоро вече;
ела, почини си в Мен; позволи Ми да си почина в теб; обвързани в обич, нека си споделим;
Да, Господи мой.
ние, нас;
За вечността, амин.