14 ноември 1988
(Днес гледах снимката на Падре Пио, голям Светец по думите на Иисус. Под снимката, в целофан, е поставено парченце плат от кафявото му расо на Kапуцин. Гледайки го, разбрах, че бях получила снимката и парченцето плат, защото той го беше пожелал. Затова му се помолих, тъй като е голям Cветец, и го помолих да подобри най-лошото в мен. След това, размисляйки за секунда, че вероятно съм препълнена с лоши неща, го помолих да вземе поне две от тях. Предложих да ми помогне да премахна изцяло тщеславието си и да укрепи вярата ми в Господа.)
Господи?
Аз съм;
Аз те вдъхнових да помолиш Падре Пио да се застъпи за теб; ела, днес ще пишеш Посланието Ми, без да Ме чуваш; ще водя само ръката ти:
(Сега Иисус притъпява слуха ми.)
“покайвай се често, донеси Ми всичките си прегрешения, за да мога да ги опростя; идвай при Мен такава, каквато си и Аз ще те усъвършенствам; прославяй Ме, като Ме обичаш, възхвалявай Ме през цялото време; Аз съм Господ;“
(Това беше записано, както Господ пожела.)
любима Моя, която осветих, хвани се за Ръката Ми и върви с Мен; ще те наставлявам с Мъдрост;
(Внезапно, усетих живо присъствието на Господа.)
Васула, знаеш ли колко се радвам в теб, когато вярваш напълно?1
(Иисус беше толкова щастлив! Аз също…)
различи Ме, това толкова Ме радва;
ела; ние, нас?
Да. Ние, нас.
