3 юни 1987
(Бях отново нападната от лукавия „в писането“. Като котки скачаха по гърба ми, „писна ми“ от тях, изглеждаше като че ли се беше развихрил целият ад“; дразнеха ме, затова казах на един от тях: „в името на Иисус Христос, махни се и бъди захвърлен в огъня!“ Махна се. Бяха няколко, но се справих един по един с тях със същите думи. Иисус ми беше казал: „Искай в Името Ми и ще стане, но трябва да вярваш в това, което искаш, работи по този начин, моли се и искай, моли се в Името Ми; работи в Името Ми, искай в Името Ми, съживи Името Ми, бъди отражението Ми, съгласувай се с Мен, вдигни главата си към Мен, вярвай в това, което искаш;“
Каза ми, че демоните се страхуват от мен, за тях съм заплаха. По-късно разбрах къде се намирам, почувствах краката си във влажна и лепкава кал и мигновено разпознах средата в преизподнята. Тогава разбрах защо имаше толкова голяма зла намеса днес при писането. Иисус каза, когато Го попитах за това: „Можеше ли да бъде другаде?“ Бяхме заедно, минавайки през вратите1 на преизподнята, лекувайки души, изтръгвайки ги далеч от вратите на Сатаната. „Васула, позволи Ми да те използвам и по този начин; това също е част от делото ти;“)
