1 февруари 1988

Васула, толкова много пъти поисках посвещаването на дъщеря Си, Русия; умолявах за посвещаването й; днес,1 Васула, е денят, в който тя видя Светлината; ще чества хилядолетния си юбилей;

Васула, сестра ти2 е мъртва, но Господ е сега до нея и ще я възкреси и Обичта ще обикне Необичаната и тя ще се провикне към Него: „Ти си моят Бог и Спасител!“ при този вик, демоните ще побегнат; изплашени, демоните ще се разбягат; защото тази нация ще стане една и най-преданата Божия служителка; излекувана и възкресена от Божията Сила, ръстът й на святост ще привлече всички нейни съседи чрез предаността й към Всемогъщия; Русия ще бъде символът на Божията Слава, на Божията Милост и Обич; химните и псалмите й, толкова сладки в ушите Ни, с грациозните й движения, ще се издигат на небето като тамян; Обичта ще я възкреси, както я беше възкресил преди хиляда години;3

Аз съм Господ, Възкресението; когато възкреся Русия, тя ще възстанови даровете Ми, ще украси отново Дома Ми с обич и ще я съединя отново с Мен; ще й поднеса Хляба Си и Виното Си и тя няма да откаже Храната Ми; ще приеме приношението Ми и ще яде Хляба Ми и ще пие Виното Ми, обновявайки се, възхвалявайки Ме; ще я облека със Славата Си; ще я украся величествено; ще я напоя от Cобствените Си Извори; ще напълня отново запасите й; Очите Ми са върху нея, aх, Васула, почакай само и ще видиш!4 дъще, как горещо желая да видя Петър, Моя Петър, да посети сестра ти…

Насърчи го да отиде, Господи. Oтвори му път, Господи, ако такава е Волята Ти.

ела, работя в много сърца; Васула, моли се да достигнеш благоволението на Отеца Ми; ще възстановя Църквата Си; горко на неверните!

Васула, желая да ти напомня, че съм Аз, който забавям развитието на високите дървета и правя ниските да растат; ела сега, ние, да;5 нас, да;6 да, Васула, никога не се съмнявай; научих те да Ни виждаш с очите на душата си; Аз съм Учителят ти; обичам те, никога не се съмнявай;

2 февруари 1988

мир на теб, цвете; Аз съм Иисус, Спасителят ти; Обичта те намери в окаяността, сред окаяността; любима! Аз, Господ, положих Божествените Си Ръце върху теб и те разхубавих… да Ме гледаш Ме прославя;7

Иисус, презирам се за това, че съм окаяна.

какво говориш, Васула!!8 изглежда забравяш, че съм обединен с теб; внимавай какво говориш; спомняш ли си ‘нас, ние’?

О, Иисус, търпението Ти е Голямо…

обичам те; ела, чуй Моята Майка;

9колко те обичам, Васула, то спѝти Му се зитàи, и пòртес Ту ѝне ортàниктес гя сèна, педѝ Му, то норѝтеро метà ти дèфтери прàкси;10 

1 Тази година.
2 Русия.
3 Тук свършва посланието на Св. Мария.
4 Иисус звучеше така, сякаш имаше скрити много неща, които ще бъдат разкрити. Изглеждаше щастлив, възбуден.
5 Внезапно Го видях седнал на фотьойла и видях красивото Му Лице, докато показваше с ръката Си “ние”, това “да” показвашеи, че правилно Го бях видяла.
6 Другото “да” беше, че бях видяла Св. Мария до Иисус и се усмихваше.
7 Гледах иконата Му.
8 Иисус беше шокиран!
9 Св. Мария.
10 Попитах нещо Светата ни Майка. Бел. ред.: преводът на този пасаж на гръцки е: „Домът Ми се нуждае от теб – вратите Му са широко отворени за теб, дете Мое, най-рано след второто събитие.