22 октомври 1987

Събудих се в 2.30 сутринта, устата и устните ми бяха сухи като пергамент, от жажда. Иисус ми каза: “стани и пий сега, два дена минаха;” Отидох и отпих малко вода, не много, колкото можех да понеса.

– Тази сутрин душата ми, невъобразимо тъжна, копнееше за Него. Защо ме събуди, за да ми откаже привилегията да съм между онези, които живеят в дома Му? Ако знаеха тази своя привилегия! И аз, в която се влива копнежът, но след това ме възпира да влезна и да бъда обкръжена от Мира Му, ще трябва вместо това да остана в изгнание и при толкова много изкушения…

о, дъще! благословена на Душата Ми, благословена на Сърцето Ми, дълбоко в Мен се надига и Моята болка; но, Васула, създадох те, за да останеш сред човечеството и да се интегрираш сред тях; обичам те неизказано до такава степен, че привързаността се превръща в лудост;Васула, неописумо жалка, жертвай се, любима, и бъди сред нищетата и безбожните хора, защото трябва да бъдеш Мрежата Ми; Светият ти Отец нека се възрадва на улова ти; Сърцето Ми нека се изпълни този път с радост; привлечи души при Мен;

запази сълзите си, защото няма да ти остане сълза, когато ушите ти чуят сквернословията изричани за Майка Ми!

Иисус, не позволявай езикът им да учлени звук, когато е за сквернословия.

Васула, Аз, Господ, ще им дам прошката Си, защото не знаят какво казват;

Ще се научат ли някога, Господи?

всички ще се научат, всяко създание ще се научи, при условие, че се вслушат; позволи Ми да отговоря на въпроса, който имаш наум;

Но, Господи, казваш “при условие”, това означава, че някои няма да се вслушат.

за голямо Мое съжаление, ще има и такива, които ще затворят ушите си! тези, които ще откажат да се вслушат, този път няма да бъдат пожалени; ела сега, стани и Ме следвай;¹