5 октомври 1987
(Исках да отида и да поправя за пастора, както Св. Мария ми поиска да направя. По-късно ми се обади братовчедката ми Измини, като ми каза, че ще отидат да посетят Торино в Италия, и ме попита дали искаме да отидем с тях. Най-после, помислих си, мечтата ми винаги беше да отида там и да посетя Катедралата, в която се намира
Братовчедите ми ни заведоха в хотела, където обикновено отсядаха. Торино е огромен град, но хотелът ни беше на 500 метра от това, за което отидох! Иисус го направи лесно за мен. Пристигнахме в събота на обед и малко след това отидох в Катедралата. Бях много впечатлена. На горния етаж се намираше Светата Плащаница, под купола на Катедралата. Помислих си, че виждам най-Святото място от всички места. Мир и Святост царуват под този купол. Усещах го в себе си, беше прекрасно.
По-късно тръгнах за хотела. Беше се свечерило, когато братовчедка ми се върна от магазините. Изтичах да ѝ кажа къде бях, но тя изглеждаше отлитнала от мен, не искаше да ме чуе, искаше аз да я чуя, защото това, което беше видяла и открила, беше толкова прекрасно.
Тя каза: „Васула, минавали сме по тази улица 10 пъти, вече толкова години, без никога да съм виждала там тази статуя на Св. Мария. А е огромна! Близо три метра висока. Толкова е красива, дрехата Й е цялата в дипли, а наметалото Й синьо. Изглеждаше толкова красива, и ръцете Й бяха разтворени, сякаш желаеше да прегърне света, трябва да дойдеш да Я видиш. Ти мина оттам, не Я ли видя? От двете Й страни бяха спуснати две големи и дълги завеси от червен сатен, лъскави и красиви.“ Казах, че минах оттам, но видях само завесите, които бяха изтъркани, наполовина червени и наполовина жълти. Каза ми, че и тя години наред не е била забелязвала нищо. Аз не бях забелязала статуя.
На следващия ден, неделя, тя поиска да отида и да видя огромната статуя, затова казах: „След като те заведа в Катедралата, където е Светата плащаница „. И така ме последва. Провеждаше се Неделната Литургия. Останахме половин час, след това като запалихме по една свещ, тръгнахме към голямата статуя на Св. Мария. Пристигнахме там и братовчедка ми едва не припадна. Защото там нямаше голяма статуя, нито дори малка. Нямаше и лъскави червено-кафяви завеси. Имаше обикновени износени, жълто-червени завеси, каквито бях видяла, но нямаше статуя.
Тя не го разбираше. Но аз го разбрах. Зад завесите имаше вътрешна врата. Бутна я и се намерихме в църква. Казах ѝ: „Ето защо дойдохме в Торино, за да дойдем в
Иисус, правилно ли е това?
Васула, да, всичко е точно така, както го разказа;
ще те вдигна при Мен веднага щом изпълниш мисията си; Душата Ми копнее за теб; Васула, чуй Майка Ми;
Васула, кажи на Измини колко много я обичам; дете, дадох й това Свое изображение, за да привлека вниманието й и да ви доведа в Църквата Ми; любими, как ви обичам; почитайте ни, любими, почитайте ни; поправяйте за своите братя;
помнете колко близо сме до всички вас; Васула, никога не се обезсърчавай, тъй като съм до теб; винаги се осланяй на Иисус; дъще, мисли за Страданието на Иисус; живей за Него, прославяй Го;
Само с помощта Ти и с помощта на Иисус мога да го направя всичко това. Искам да Ви почитам.
обичам ви всички; благославям Измини; благослових нея и съпруга й в Моята Църква;
Благославям те, Св. Мария.
и Аз те благославям;
(По-късно:)
Прости ми, Господи, за пълното ми недостойнство и провали и липса на всяко добро, които ме карат да Те обиждам в Твоето присъствие.
Прощавам ти напълно;
Обичам Те, скъпи Господи.
всеки път, когато Ми казваш обичам Те, затварям очи пред всичката ти окаяност, отминавам я и възспирам божествената Си Справедливост да не те удари, Васула, защото наистина си окаяна вън от всяко описание; успокояваш гнева Ми, като Ми казваш, че Ме обичаш;
(Иисус изглеждаше строг, уплаших се от Него.)
Страхувам се от Теб.
Аз съм Обич, така че не се страхувай от Мен;
О, Иисус, иска ми се да не съм толкова лоша, неблагодарна и злобна.
Съжалявам те и от съжаление рядко пламвам срещу теб;
Знам, че не заслужавам капка благодат върху мен, Ти беше прекалено добър към мен, търпелив, никога не ми се разсърди. Обичаше ме само с грешките ми. Разгали ме.
Васула, защото такава е Милостта Ми!
Иисус.
Аз съм;
Боже мой.
Аз съм;
Моля Те да ме научиш да Те обичам повече и както Ти желаеш, за да можеш да ме пощадиш и така, да мога да Те почитам.
малка ти, Аз съм божественият ти Учител, който ще те научи; никога не се съмнявай, никога не се съмнявай в Моята Прошка;
Не, Господи, няма да се съмнявам. Направи ме достойна за Теб с Благодатта Си и се доближи до мен, позволи ми да Те прославя. Забрани ми да прегрешавам и постоянно да Те обиждам с греховете си, Любими.
благослови ме;
Иисус, благославям Те. Отецо, обичам Те.
желая да те видя при Спиранията МИ;
О, Иисус, как? Искам, но как, с кого, кой ще ме напъти?
(От отчаяние, очите ми се напълниха със сълзи.)
пази сълзите си за времето, когато ще чуеш да се изричат обиди към Майка Ми;
О, Иисус, помогни ми.
дъше, опри се на Мен, позволи Ми да ти давам указания, радвай Ме като си податлива, както си, ела, бъди близо до Мен, обичам те;
Обичам Те, Иисус. Смили се над моето невежество.
смилявам се; зарадвай Ме и кажи: „Господи, нека да бъда жертвата Ти, жертва на изгарящата Ти Обич; желая да боготворя Теб и самоТеб, опъната на Кръста Ти заедно с Теб, без никога да гледам наляво или надясно; желая да утоля жаждата Ти, като печеля души за Теб; жертва на Обичта Ти ще бъда, обичам Те;“ кажи го!
(Казах го.)
отсега нататък няма никога да напускаш Сърцето Ми, Васула; избери, Васула; или живота си, или живота на жертва, избери;
Иисус, не искам да ме напуснеш. Искам да бъда с Теб, на Твоята страна.
тогава добре избра, ще заприличаш на Мен, бъди жертва на Обичта; цвете, ще процъфтиш под Светлината Ми;
Благодаря Ти, благославям Те за всичко, което ми даваш, и за съчувствието, което изпитваш към мен.
имай Мира Ми, дъще; никога не забравяй Присъствието Ми; позволи Ми да почивам в теб, защото това е Моят дом;
Иисус, правиш ме щастлива и се уча от Теб.
цвете, Аз съм твоят Повелител и Бог; ела, ние, ние?
Да, Господи.
