10 юли 1987

цвете Мое, стани едно с Тялото Ми, тежко е да живееш в пустинята, но винаги ще те довеждам до Фонтана Ми, където ще утолявам жаждата ти и ще ти давам отмора и подслон; дъще, бъди жертвата Ми, всичко това няма да е напразно; дръж се за Мен, не си сама, заедно пресичаме тази пустиня; позволи Ми да отпечатам върху теб специалната Си заповед: “обичай своя ближен като себе си;”

Но, Господи, това не е ново. Ти го каза това преди.

следвате ли го? всяка еклезиастична душа трябва все още да се учи да се покорява на Заповедта Ми, нека черпят от Безмерната Ми Обич и да се научат да се обичат един друг;

почувствай Ме, всички части на Тялото Ми са разкъсани, Васула; не съм приключил с диктуването на желанията Си и все още пазя в запас едно по-голямо желание! Васула, започваш да го усещаш, защото те просветлявам да усетиш какво желая; обичам безгранично творението Си;

Боже мой, ако е “това”, което желаеш, тогава наистина Царството Ти на земята ще бъде, както е на Небето!

малко по малко ще разбереш;

Иисус?

(Чувствах се безпомощна. Казах Му нещо.)

зная, но не те ли водих досега? ще ти давам видения, а ти ще ги записваш, бъди със своя Бог, който също страда!

творение! творение Мое! днес се отричате от Мен като ваш Бог, но утре ще Ме възхвалявате, ще Ме почитате и ще Ме желаете!

ела, Васула, никога не забравяй кой съм; дръж се за Мен, позови се на Мен, както вчера1 и ще се втурна към теб; обичам те; почитай Ме, като Ме желаеш и обичаш;

в такива ситуации, повечето от вас говорят за случайност, забравяйки Ме! няма такава дума като “случайност” в Моя речник! Аз съм този, който ти помага, сътворение;


1 Това стана предишната нощ, в новия ни апартамент, портиерът затваря входа в 10 часа вечерта. Бяхме си забравили ключа в апартамента. Bиждайки вратата затворена, разбрахме, че сме се заключили отвън. Отидох до вратата, молейки се: ”Не дай, Боже, вратата да е заключена! Направи да се отвори, моля Те!” Беше заключена, но в същия момент един от съседите тъкмо пристигна и я отвори.