2 март 2004
Бог помазва Своите, за да ги доведе до съвършен мистичен съюз; въпреки това, как става така, че когато Ти, Боже мой, извършваш толкова много чудеса и чудотворения, дело, което надвишава човешкия ум, земята да не се разпалва?
Бог дойде във Великолепие и Слава при нас, залян от Собствената Си Светлина, и ни гледа, пламнал от величие, със свита Свои Архангели, слиза по този славен начин, – страхотна гледка, за да се обърне към нас;
щом отвори Устата Си, лъч ослепителна Светлина озарява още повече Святото Му Лице; тогава Той стига до нас със страстни пламъци, за да ни напомни силата, с която ни дава Наследството, като в същото време ни зове всички да достигнем съвършенството в неизказано единение с Божественото;
но, о, неизказана Красота, Царско Достойнство, звукът на неверните, които са зарити в мрака, пронизва ушите ми!
но въпреки невярността им Милостивият Ми поглед е прикован върху тях;
да, смили се над онези, които Те обиждат, и са прилепени за тщеславието и всичко подобно, защото са дълбоко затънаи в най-дълбоката яма;
‘невярно множество! охулихте Волята на Бога и духовният ви плод е Хаосът!
елате и резюмирайте живота си и вижте какво ви предстои: разложение на душата и пълна Смърт… Грехът е Смърт!’
записвам Словата Ти, Господи, деветнадесет години вече; Ти, Боже мой, ми повери, познавайки окаяността ми, тази Благородна Поема на Обич, тази Поема на Възкресението, и оттогава бях почти погълната жива от мъчителите ни, бях злословена и ругана безпричинно;
но ти дадох защита и те възнаградих с благословии… нека се смесят за Мен псалми и песни, дай Ми повод да бъде очаровано Сърцето Ми; малко нещо като това, е сладка ароматна жертва…
в миналото, бях почувствала донякъде Присъдата Ти, когато бях презряна, преди да срещна Теб и Закона Ти;
но Ти дойде при мен, от жалост и ме вдигна… лъхна в мен и ме излекува; о, Боже Състрадателни! отвори очите на народа Си; голям е броят на онези, които не виждат…
може планините да се срутят и да се смесят с вълните, може скалите да се стопят като восък пред Лицето Ми, за онези, които се страхуват от Мен, Аз пак ще бъда милостив…
Господи, да Те гледам е наистина страхотна гледка; величествено в красота, Името Ти превъзхожда земята и небето и има звука на Лирика в ушите ми; благославям Те за това, че си мой Съветник, а когато спя, мое Умоление;
Словото Ти проблясва надлъж и нашир по земята и където и да стигне възкресява мъртвите; Суверенитетът Ти е вечен Суверенитет;
хиляди скъпоценни камъни оформяха мантията Ти, когато Те видях да излизаш между облаците; като Жених, който слиза деликатно по стълбище, Ти пристъпи напред, и с разтворени ръце ми заговори:
„ти си обител за Мен, откакто те оневиних; сега ще бъдеш Моя ученичка под инструкциите Ми и Аз ще те науча по кой път да вървиш…
ще запееш нова песен в Моя чест, за да осуетиш злите планове на враговете Ми, които вредят на Църквата Ми; никога не се страхувай, дори и да не чуваш говор или звук от Мен; винаги съм с теб…
ще бъда Светилникът ти, за да осветявам краката ти; дори когато нападателите ти ще се стоварват върху теб като лавина, не се страхувай, до теб Съм Аз; опасал съм те със Силата Си, за да надделееш и да издигаш Църквата Ми от калта и да Ме прославиш;“
тогава ми позволи, Господи, още веднъж да се кача на Твоя херувим и да литна при Теб, Боже мой, да се извися на крилете на вятъра1, за да чуя Гласа на моя Бог и да вдигна покривалото на Жениха и да съзерцая Сладостта Му и Божествеността Му; защото Обичта Ти ще бъде пред очите ми…
духът ми в плам няма да пита сърцето ми: ‘докога ще крие Лицето Си от теб? за колко дълго ще те кара да чакаш да ме отнесе2 във висините, издигайки се в Дворовете Му, където получавам Указания и Знание, и където ми се дават други изкачвания, достигайки други висоти, в по-големи светлини на Проумяване, прониквайки в непроницаемите пламъци на Възвишената Обич; прониквайки в дълбините на Самата Светлина?’
там, духът ми, в страхопочитание, ще съзерцае най-Красивия, далеч най-красивия от всички ангелски красоти взети заедно;3 там моят Бог прави Себе Си познаваем за човека;
в Бога, външният свят се разпада, докато Неговият род се интегрира, ставайки кост от Костта Му, плът от Плътта Му; Царският Скиптър на Почтеността…
смирна Моя, сестро Моя, не се страхувай, тъй като съм с теб, за да напиша сентенциите Си; винаги ще ти помагам и ще ти се притичвам на помощ, когато хората те питат: „кой е ключът за знанието?“ отговори им по този начин: „можете да го наречете Светлината на знанието и благодатта на Светия Дух, която ви дава пълно разбиране за Тайнствата Ми и за Мен Самия; ключът на знанието е заливащото сияние на чиста Светлина, озаряваща онези, които го използват, за да изразят всички Мои сентенции по най-съвършен начин;“ така е, както го каза: „да проникнат в дълбините на Самата Светлина…“ следователно, ти, която си призвана да разговаряш с Мен в Царските Ми Дворове, и да записваш сентенциите Ми, разкривайки ти тайните на скритите тайнства, възрадвай се и бъди щастлива! възрадвай се, защото беше кърмена в Недрата Ми; хранех те с божествена благодат, терапевтично средство, което лекува недъзите на душата и духа, за да Ме следваш в следите Ми, по пътя на агониите, себеотрицанието, на покоряването на Волята Ми, и на безстрастието; обитавайки в теб, те разцъфтявах, кърмейки те от Недрата Ми, преобразих те и те направих едно с Мен; така че престани да се чувстваш неуверена, Аз съм с теб;
ангеле Мой, направих пророк от нищожността ти; онези, които не приемат теб или Посланията Ми, казвам ти, в Съдния Ден ще покажа повече милост към Содом и Гомора, отколкото към осъдителите ти; ако дойде някой при теб и има дързостта да те удари, ще го изненадам на ъгъла; не се грижи за дребнодушните хора, те са тесногръди, но главно, липсва им смирение;
ще те водя към по-големи висоти на знание и аскетизъм, за да се развиеш; ще те водя по свещени пътеки, за да имаш изглед към славата Ми; искам да те насърча и да те укрепя, и да направя ръста ти съгласно Моя… бисер роден от Мен, о, какво не бих направил за теб! благославям те… ic
