15 юни 1987
(Вчера летях за Хонконг (за нашата почивка). В транзита в Банкок се случи нещо. Бях седнала и четях в транзитната зала в края на един ред столове. Внезапно пред краката ми един Арабин метна килимче, без въобще да ми обръща внимание, заедно с двама други зад него, и паднаха на пода, прекланяйки се на Бога. С доста силен глас, привличайки много вниманието. Почувствах неудобство, тъй като никой не седеше около мен. Притесних се, тъй като бях точно пред тях. Не се помръднах. Гласовете им се повишиха и някой зад мен засне цялата неловка сцена.
По-късно Бог ми каза: „този човек каза молитвите си доста нависоко; толкова, че да привлече голямо внимание, чу се в транзита, но в тази зала го чуха само стените, Моето Сърце въобще нищо не чу, всички думи останаха на устните му; затова пък чух твоя глас, въпреки че никой не те чу и никой не знаеше какво Ми казваш, идваше обаче от сърцето ти, а не от устните ти;“
Това не исках да го запиша от страх за дискриминация, но Бог ми каза: „От какво се страхуваш, Аз съм Истината и не е ли така и с Християните?“
Днес направихме обиколка на града и на околностите с автобус, внезапно вместо тези високи сгради видях огромни Черни Кръстове,1 помислих, че е въображението ми, но чух Божия глас да казва: „не, не е въображението ти; това са Моите Кръстове;“ Докато гледах „Потребителския Рай“, си помислих, че ако трябваше да живея в него, щях да умра, щеше да бъде мъчение за мен; и да си представи човек, че преди една година мислех, че това е Раят!
Бог не пожела да ме пощади да го кажа и това. При обиколката с автобуса, екскурзоводът ни показа супер-вилата на най-богатия човек в Хонконг. Разказа ни за двама милионери, много известни в целия Хонконг; Божият Глас дойде в ушите ми, казвайки: „Аз обаче не зная кои са; те принадлежат на света;“)
богатствата им са светски богатства; нямат нищо в Моето Царство;
(Бог пое Сам да напише това изречение.)
любима, давам ти знаци; бъди бдителни, Васула, вярвай в това, което чуваш от Мен;
Мисля си за Арабина.
святостта му липсваше; дори ти можа да го видиш;
(По-късно:)
о, Васула, не заслужавам ли повече уважение?
(Страхувах се от това, нямах никакъв удобен случай да бъда с Бога, пишейки, така че се възползвах от възможността в хотелската стая със сина ми и съпруга ми наоколо. Телевизорът беше включен, запуших ушите си с един „Уокман“. Нямах къде другаде да отида!)
отнемам ти оправдано всички удобства;
Защо, Господи?
защо? за да те науча да желаеш своя Бог; изчакай да останем сами;
Прости ми…
Прощавам ти; и така Васула, работи, докато си възпряна;
Как, Господи?
позволи Ми да прошепна в ухото ти всички Мои желания; Васула, желай Ме; използвай благодатите, които ти дарих; помни, че не е само Ръката Ми, която използва ръката ти; отворих ухото ти, показах ти как да Ме виждаш и как да Ме чувстваш, така че използвай и другите благодати; 
обичам те;
Иисус?
Аз съм, Васула;
Отново сме заедно по този начин.
да, но не за дълго; не Ме пази за по-късно, само защото не следваш предишния си начин на живот; заключи Ме в сърцето си, дете;
Господи, ще имам ли по-големи изпитания?
о, да, ще се сблъскаш с много по-тежки изпитания;
(Въздъхнах.)
имай Ми доверие; ще бъда близо до теб; ти си Моята жертва, нали? защо да те имам тогава сред злото? Предоставям те на тях, за да се намираш сред нечестието;
Но и аз съм лоша. Каква е разликата? Аз съм като тях.
наистина ли, защо тогава искаш да дойдеш при Мен, у дома?
Защото Те обичам.
оформих те като Мен, за да те направя способна да привлечеш и други при Мен, ще те откъсна още повече от земните грижи; почакай и ще видиш; Васула, да;
(Видях Го пред себе си.)
обичай Ме; ела, хвани Ръката Ми, както направи вчера;
(По-късно:)
Васула, напиши думата спин,
СПИН?
Да, замени я с думата „Справедливост“;2 Чашата Ми на Милостта е препълнена, и Чашата Ми на Справедливостта е пълна, не я оставяйте да прелее! казах ти вече, че светът Ме обижда, Аз съм Бог на Обичта, но съм познат и като Бог на Справедливостта; ненавиждам атеизма!
(По-късно:)
любима, ще проникнеш в Тялото Ми, ще ти позволя да видиш тръните и гвоздеите Ми,
Господи, как ще го видя всичко това?
ще ти дам зрение, за да видиш; ще ти дам сила да изтръгнеш гвоздеите и тръните Ми; отново съм разпънат,
Но, Господи, защо позволи да бъдеш разпънат отново?
Васула, Васула, заловен от Моите собствени, пренебрегнат от Моите любими, 3 ела, почитай Ме, обичай Ме!
Обичам Те, ще се вкопча в Теб. Кога ще стане това?
ах, Васула, не тичай пред Мен; ела, всяко нещо с времето си,
Но знаеш, Господи, че съм аутсайдер, едно нищо и не зная нищо от това, което става там, където споменаваш, кой тогава ще поиска да види книжата ми (писанията Ти). Те, ако стигне до тях, ще захвърлят в лицето ми всички писания, смеейки се, вероятно ще ги пръснат около мен като конфети. В крайна сметка, коя съм аз? Нищо друго освен „Професионална Грешница“!
припомни си кой те води! Аз съм Бог, помниш ли какво каза на своя приятел, да, на невярващия, бяха Мои думи: ти си като мишка, която бяга от великан, една прашинка си;
(Вярно, един наш приятел, невярващ, получи послание от Бога. По-късно ми каза: „За половин минута това послание успя да унищожи убежденията от 20 солидни години. Защо аз, Професионален Грешник, получих подобно послание? Но аз ще се боря с него. Ще избягам.“ Засмях се! После му казах Божиите думи.)
Васула, имай Ми доверие,
Господи, имам Ти доверие, но аз съм проблемът. Защо ми се доверяваш? Не би трябвало. Господи мой, имам всичката добра воля, да, но съм много слаба, както Ти каза. Не ми се доверявай! Много съм грешна.
Васула, неописуемо слаба си; знаех го от самата вечност; но бъди нищо, искам да си нищо, как иначе бих проявил Себе Си, ако сме двама? оставяй Ме винаги свободен и ще действам в теб; ела да се опреш на Мен!
Рим. 1:18-32. 1:18-32.
