21 ноември 1986

мир на теб; Аз, Иисус, те повиках; бъди в мир и пиши:

винаги съм с вас;  не се позовавате¹ на Мен, виждам колко се променяте; бюрокрацията е завладяла Църквата Ми; чуйте тревожните Ми викове: разкривате Ме по различен начин от този, на който ви бях научил; някои от вас вредят на Църквата Ми; тежко Ми е, задушавам се да ви гледам да събаряте това, което бях построил; как мога да гледам всички ваши грехове и да не се провиквам? как мога да съм доволен, когато Ми напомняте Фарисеите? защо забравихте това, което произнесоха устните Ми? как можете да не се обичате един друг? как можете да Ме почитате, когато подбирате и отхвърляте?²

не бях закован на Кръста само за праведните; нека се осветлят очите ви, за да видят богатствата Ми;

22 ноември 1986

мир на теб; Аз, Яхве, те чух;

Не напредвам изобщо и се чувствам обезсърчена. Не зная какво ще стане с всичко това. Какво ще стане с мен? Защо е всичко това? Не съм сигурна вече! Защо са тези диктувания?

не се обезсърчавай; демоните се опитват да те измамят; оформих те; не им позволявай да те обезсърчават; знаеш ли защо тези демони искат да те обезсърчат? те са лукави и са решени да те спрат, дъще; още от самото начало Планът Ми ги разяри; напредваш; възстанових те от момента, в който Ме прие; чувстваш ли се по-щастлива, след като Ме призна?

Да, чувствам, че нямам нужда от нищо друго освен от Теб. Изпълваш живота ми.

ела тогава, нека се упражним; чуй сега, и се пази от гласовете, които не произхождат от Мен; остани будна, както сега; Аз съм Яхве, Всемогъщият Бог, и съм Авторът на откровенията; какво виждаш, дъще? можеш ли да видиш какво съм приготвил в Своята Зала?³ маса, която е пълна, изпълнена с благословии, преливаща и с всичките плодове на градината Ми; приготвих я и я постлах за децата Ми… дъще, какво виждаш сега? можеш ли да видиш извора Ми?⁴ да! тази искряща вода е за вас, да я пиете,⁵ водата е жива; почувствай обкръжението на Дома Ми; да! голям е и има място там за всички; имам стаи за всички вас;⁶ Домът Ми е Свят; Домът Ми е Мир; ела сега и виж; кажи Ми как се чувстваш? чувстваш ли се щастлива?⁷ да! тук има обич и мир; присъствам; можеш да усетиш присъствието Ми; Аз съм Мир;

дъще, сега, когато видя великолепието на Дома Ми, отиди и им кажи; отиди и възгласи на децата Ми прославеното Ми Име; занеси им това послание на мир; кажи им за масата Ми постлана за тях в мястото, което Домът Ми предоставя и че Аз, Яхве, ги очаквам; нека дойдат при Мен да си поделят славата Ми; дъще, добре направи; ще ти помогна да напреднеш; Аз, Бог, те обичам; върви в мир и обич да изпълниш всички свои задължения, любима;

1 Иисус говори за Своите учители.
2 Ученията Му, Преданията на Църквата.
3 „Яхве Саваот ще приготви на планината Сион пиршество за всички народи с най-вкусните ястия.” Ис. 25:6 Бог ми даде видение. Видях голяма зала с огромни колони. Заприлича ми на катедралата в Милано. В средата на залата, от единия край до другия, беше приготвена дълга маса. На нея бяха поставени много ястия! Различни блюда, близо едно до друго!
4 Докато казваше това, видях отляво, недалеч от масата, извор. Водата, която бликаше, беше обилна и искряща. Не приличаше на другите извори, които бях виждала досега, изглеждаше жива. Водата имаше сребърен оттенък и сякаш се осветяваше отвътре. Наблюдавах го от дясната страна на залата, намирайки се близо до него.
5 „Елате всички, които сте жадни, водата е тук!” Ис. 55:1 “Който е жаден, нека дойде при Мен и да пие!” Йн 7:37 “Ще дам даром на онзи, който е жаден да пие от водата, която дава живот.” Откр. 21:6
6 В дома на Отеца Ми съществуват много места.
7 Оттам, където се намирах, близо до извора, Бог ми позволи да се придвижа. Погледнах нагоре и видях наоколо покрай Залата балкон с врати. Разбрах, че това са стаи. Там, където стоях имаше две отворени врати. Влязох от едната врата, пресякох стаята и се намерих на балкон, където видях пред себе си Божието величие. По-скоро почувствах Неговото Присъствие. Атмосферата беше спокойна и всичко беше тихо. Беше величествено. Присъствието Му беше обич, мир. Почувствах блясъка и величието Му, както в Залата, така и навън. И по един особен начин, почувствах се като у дома си. Не като посетителка, чувствах, че принадлежа там. След това излязох от стаята и се върнах в Залата. Чух шум от другата стая с отворената врата. Влязох и видях едно дете. До детето стоеше жена. Гледаше детето, което шумеше по детски. Помислих си, че са души. Бог ги беше облякъл за Празника Си. Ах, как се почувствах в Дома на Яхве! “Ти си обителта на всички, Господи мой.” Пс. 87:7