Както Свети Павел се обърна към коринтяните, за да им напомни, че това е Божият план, така и аз взех неговите думи, за да ги отправя към вас: „Ние сме само глинени стомни, в които се съхранява това съкровище, за да стане ясно, че такава непреодолима сила идва от Бога, а не от нас.“ Затова сме се събрали тук, ние, които сме станали носители на Неговото божествено послание, за да чуем какво иска от нас Духът. Затова нека позволим на Светия Дух да бъде наш водач, а не ние да бъдем Негов водач, за да извършим чудеса в постиженията, които Бог иска да постигнем. Както прочетохте в посланията, Бог е поверил на бедното ми същество това божествено съкровище. Затова ми простете, ако понякога се противопоставям на определени мнения относно някоя работа в ИВБЖ; все пак не правя нито една стъпка, без Духът да ме подтикне да го направя.
От това, което разбрахме по време на последното ни поклонение в Светите Земи, разбрахме, че молитвите са по-силни от речите и диалозите ни, защото едва отваряхме уста, за да се помолим заедно, и молитвите ни вече бяха изслушвани и получаваха отговор. Затова при всяка духовна среща трябва да имаме кеносис, предоставен на Бога посредством цялостното себеотрицание, за да дадем свобода на Бога да отвори духовния ни слух. Ако някои имат склонност да стават администратори, а не апостоли, ще ги попитам: кое е по-важно за вас – буквата или Духът? Ако кажете „буквата“, тогава ще работите като администратори, когато става въпрос за Божиите дела, и няма да бъдете оправдани, нито пък някога ще постигнете нещо, защото това ще е все едно да казвате на Духа: „Вече не съм дете и мога да ходя сам“. По този начин буквата ще убие Духа и вие ще се превърнете в истински администратори, които само разбъркват книжа и си тръгват от всяко среща с празно сърце.
Днес, говорейки отново за апостолското дело, което Иисус Христос иска от нас да вършим, бих искала да ви припомня, че апостолското ни дело трябва също така да бъде насочено и към единството на Църквата; затова свидетелстването трябва да бъде вселенско. Но за да извърши човек обрат в сърцата на хората, трябва да стане жив пример на Мир, Обич и Единство. Още през 1998 г. в Светите Земи подчертах, че мнозина от вас са „узрели“ да станат свидетели на посланията. Бях ви казала, че Иисус ме подтикна да ви кажа, че има нужда от апостоли. Тогава не последва нищо особено като отговор. Иисус е търпелив.
Две години по-късно, през 2000 г., Иисус отново ме призова да ви напомня, че са необходими апостоли. Нашият Господ беше казал също така, че ако казвате, че имате вяра, без да евангелизирате, това е напразно. Да евангелизираш е и деяние на обич, защото го правиш за спасението на душите. Да евангелизираш означава да служиш на Бога и на ближния. Да служиш на Бога също се смята за деяние на обич, защото ще излезеш от пътя си за другите. Дори когато се молите за другите, това също е друга форма на благотворение защото да се молите за някого е също като да проливате собствената си кръв за другите. Не бъдете като онези, които черпят живот за себе си, за да се възползват единствено те. Както всички знаете, през лятото на миналата година (2001) бях подготвила 27 въпроса като тест. С дадените отговори, ако те бяха верни, всички, които бяха отговорили, щяха да имат в ръцете си готова реч. Последва вторият тест: касетите. В продължение на 26 часа изслушах 26 касети. Някои от тях бяха избрани.
След това ни бяха необходими организатори, които да поканят свидетелите. Получих доста предложения, достатъчни, за да можем да изпратим свидетелите. Но когато дойде времето за действие, беше изключително трудно да се стартира цялото начинание. Изпаднах в голяма агония и разочарование. Оттогава насам някои хора от ИВБЖ се обърнаха към мен с молба отново да подготвя набор от въпроси за теста и аз си помислих: „Нямат представа какво искат от мен.“ Някои от свидетелите все още очакваха да бъдат поканени, така че каква би била ползата от повече свидетели, когато отговорът на организаторите беше толкова слаб? Като видя това, Господ ме помоли да „обърна страницата“ и от този момент нататък да насоча усилията си към други неща.
Това, което казах тук, не се отнася за онези, които наистина положиха всички усилия да бъдат организатори и да свидетелстват, а за онези, които казаха „да“ на Бога, но не удържаха на думата си. Изслушах с ентусиазъм някои компактдискове с музикален фон, подготвени като средство за евангелизиране. Това е много вдъхновяваща мисъл, а разпространението на компактдисковете е лесно.
Приключвам, казвайки, че ако чувствате, че сте призовани да евангелизирате, продължете. Не всеки е призван за това дело и затова ви изпратих тези тестове. Но за да бъдат свидетелите заети, имаме нужда от повече организатори. Работата на организаторите трябва да бъде изяснена.
Когато се обръщам към организаторите, те трябва да разберат, че трябва да направят всичко възможно, за да организират добра, голяма среща, така че свидетелстването да достигне до възможно най-много хора. Организаторите трябва също така да разберат, че колкото по-голяма е аудиторията, толкова по-лесно е да се платят разноските и да се покрият разходите, свързани с довеждането на свидетеля. Организаторите са свободни да ме уведомят, когато пожелаят да преустановят тази дейност. До днес бяха проведени изключителни изказвания и със задоволителна посещаемост. Затова благодаря на Господа за всичко, което прави.
