23 февруари 1995

(Дака)

(Гледах изображението на Христос.)

Творителю на Красотата,
     как може човек да не бъде очарован от Теб?
Колкото и да сме жалки и способни само за разруха,
  обичта Ти към нас никога не изчезва. Грешим, но все още сме Твои, даваш ни наставления
     и въпреки че сме опетнени от греха,
Ти, в пламенното Си желание да ни простиш, ще продължиш да тичаш след нас,
     както Любовникът тича след любиматa си:
за да ни завладееш изцяло.

да! какво не бих направил за всички вас, за да завладея изцяло сърцето ви! толкова малко е необходимо за Спасителя ви, за да Го направи щастлив; дори един само поглед към Мен Ме радва;1

мога да те направя завинаги Моя и Суверенитетът Ми над теб ще преобрази душата ти в кристално чист диамант, сияен и безупречен;

казвам ти тържествуващо, ако не умреш за своето “аз”, няма да придобиеш вечен живот; Аз съм светлината на Живота; а ти, дъще, помни: братятa и сестрите ти са все още далеч от Божественото Ми Сърце, което може да ги обожестви, те са на пътя на гибелтa си и Разрушението ги разяжда, без дори да го съзнават! сътворение! достатъчно е само да поискаш и ще се спусна към теб като Река, този вечно бликащ Извор изтичащ от Недрата Ми; ic;


1 Когато с обич гледах изображението Му.