17 юни 1994

О, ела, Господи, ела и преобрази
     окаяността ни в Своя Съвършен Образ.
Толкова далеч сме от това,
     което наричаш съвършено!
Как въобще ще се съединим с Теб  в Царството Ти
     такива, каквито сме сега?
Колко много ми липсваш…

имай Мира Ми;

Аз съм Лозата и ти си част от Мен; позволи Ми да те храня със сока Си и ще живееш! обучих те с Мъдрост да носиш плодове на святост; остани, дъще, в Мен; не се изумявай повече;1

помни, всичко, което имам да кажа, ще бъде казано; всички хора, които трябва да чуят, ще чуят; харесва Ми да споделям плановете Си с теб; това Дело не е твое, а Мое; просто се нуждая от волятa ти и съгласието ти, за да завърша Делото Си; желаеш ли все още да останеш инструмент за желаниятa Ми?

Да, Господи, знаеш, че искам да остана с Теб.

благославям те, дъще, обичам те; Сърцето Ми се радва да чува съгласието ти; не че се съмнявах, но Ми харесва да чувам, тези думи от тази, която отгледах; ic;


1 Понякога умът ми “се върти”, мислейки за размерите на Посланията Му за този кратък период и всичко, което ми даде.