13 май 1987
(Вчера вечерта, 12 май, минавайки по стълбите, ме спря този силен мирис на тамян. Мирисът стигаше до втория етаж. Изненадах се. Попитах сина ми дали е запалил комарната намотка, (въпреки че не беше изобщо същата миризма, а чист църковен тамян). Той каза, че не. Отминах случилото се и продължих да се занимавам с други неща. Един час по-късно исках да отида в кабинета, където обикновено пиша, за да взема един молив и влизайки в него, отново буквално ме окъпа същото силно и превъзходно ухание! Отдалечих се от това място да видя дали ухае и другаде, не, нямаше мирис другаде освен отново там, където за втори път го бях усетила, отново беше там, покривайки ме.)
о, любима, когато те покрих с уханието Си, в същото време те благослових;
O, Иисус, Ти ли беше?
да, ти усети Присъствието Ми; това беше знакът Ми,1 тамянът идва от Мен;
Ако само бях сигурна тази вечер!
ще ти дам повече знаци за Присъствието Си, цвете Мое; бъди обаче нащрек;
Иисус, Обич моя,
Дъх мой, Живот мой, Радост моя,
Дихание мое, Отмора моя, Свети мой Другарю,
Спасителю мой, Гледка моя, мое Всичко,
обичам Те!
Васула, обичай Ме пламенно; обезличи се в Тялото Ми; украси Ме с нежни думи, любящи думи; нека намалеят болките Ми; облекчи Раните Ми, пропивайки ги с думи на обич;
(Днес, четейки Св. Тереза, открих, че съществуват миризми. Когато са от дявола, издават ужасно зловоние, така казва. По странен начин, това беше още едно доказателство, което ми се даваше днес, за да ми покаже, че мирисът на тамян действително идва от Иисус. Бях много щастлива!)
