25 октомври 1992
(Рим)
олтарю! ще поставя върху теб Словата Си; 
чуй и пиши:
намираш се под Скинията Ми, затова предавай Ми се всеки ден, за да мога да изпълня в теб Волята Си; бъди тиха и благоразположена; ти си много скъпа за Мен, дете Мое;
– Васула, гълъбице Моя, Мъдростта, която беше досега Възпитателят ти, ще продължи да те учи и да ти показва задачите ти; ще ти поискам обич към сестра ти, Русия; ще те изпратя отново при нея и заедно с теб Собственото Си Сърце; Русия Ми е особено скъпа; наистина, днес Русия е като открито поле готово за засяване; почвата й е готова да приеме всякакво семе; чрез Духа Си дадох откровения, които да бъдат засети в нея; на никого няма да бъде позволено да положи друга основа, освен Собствената Моя основа;
Аз, Бог, съм, който определих Русия за Славата Си и чрез нея светлината ще засияе в нейния мрак; чрез нейната светлина сърцето на поколението ти ще бъде просветено със знанието на Славата Ми; ще излея Духа Си върху Дома, който й бях дал и ще покажа в нея Святостта Си, за да почете Името Ми;
за нея говорих в миналото чрез малките Си пророци;1 казвам ти: ще дам двойно цялото й великолепие, което имаше някога, защото ще вложи цялото си сърце, за да Ме следва и да потърси отново Cвятото Ми Лице; никой няма да злорадства над нея, защото ще я издигна да застане начело2 на много нации; в бедността й ще възстановя Царството Си; ах, Васула! почакай само и ще видиш!
