30 януари 1992
(Джера Ларио, Италия)
Господи?
Аз Съм;
Да напиша ли какво видях на разсъмване?
пиши,
– Видях Русия.
не плачи; ще се възстанови; по-скоро плачи горчиво за онези, които се отдалечиха от Мен; ще я възстановя; плачи за човека, който е мъртъв; ще я разхубавя, Васула;
О, Боже, видях нищетата й! Ето какво бях видяла: до мен се приближи жена, млада, не много красива, нито пък грозна. Името й: Русия. Дойде при мен и по дрехите й забелязах, че беше бедна.
– Тя отвори устата си, за да ми говори и видях, че липсваха половината й зъби и това много я загрозняваше, но знаех, че толкова млада жена загубила половината си зъби, нямаше да се остави така, освен ако не я беше споходила крайна бедност.
Русия, независимо от бедността и нищетата й, беше смела и на крака. Показа ми с какво изкарваше прехраната си, един старинен инструмент.1 Русия ми каза, че ще работи на него, за да спечели нещо и да преживее.
Мъка ме раздираше. Тогава дойде друга жена; тя също беше Русия; и на нея също й липсваха повечето зъби. След това дойдоха още две жени, на които липсваха всички зъби, и изглеждаха крайно бедни.2 После внезапно, влезе млад мъж. Беше Съпругът на Русия. Забелязах доброто му телосложение, здрав, висок и много красив.
– Помислих си: как може да стои до някоя като Русия, без красота и отблъскваща поради липсващите зъби… Докато си мислех тези неща, Съпругът на Русия нежно се приближи до нея и постави Ръката Си около раменете й. И видях в Очите Му безкрайна Нежност, Обич и Вярност за вечни времена. Видях, че няма никога да я изостави, въпреки нейната непривлекателност. – Разпознах Те, Господи мой.
не, няма да я изоставя, нито Ми е противна; Аз съм Баща й и Съпругът й и Името Ми е Верен и Истинен; ще я облека отново, като й дам фини дрехи и сърцето й ще бъде украшение на сладост и благоразположение; никога не престанах да изливам върху нея дъжд от благословии; няма никога да я лиша от Обичта Си; ах, Васула, бъди търпелива, както Аз съм търпелив, опри се сега на Мен;
