20 август 1991

Колко чудесно щеше да бъде
     всички Християни да живеят заедно като братя.
Колко по-голяма щеше да бъде Славата Ти
     да ни гледаш смирени
около една единствена Дарохранителница
      и Олтар, възхвалявайки Те с едно сърце, един ум и един глас…
но когато изпълнявам нарежданията Ти
     и свидетелствам за единството,
не ме разбират, нито ми вярват.
     Като воденичен камък ме смазват на земята.

дете Мое, Помазаникът е пастирът ти и те води на паша, като ти отваря пътя; облечена в Благословиите Ми, единственото, което искам от Теб е да предадеш на нациите Обичта, която ти дадох; позволи Ми да те използвам, малка душа; Авва те държи в Ръцете Си; Вечно Съществуващият е с теб;

погледни Ме, какво не бих направил за теб… а ти, можеш ли да произнесеш същите слова?

Да, Господи.

стани тогава и продължи да свидетелстваш; пробегът ти не е приключил, но не падай духом, до теб съм, за да насърчавам малкото ти сърце; глезените ти са вързани за Моите и Устните Ми са прилепени към ухото ти, за да ти шепна и да ти напомням, че не си по-голяма от Божествения си Повелител, ти, която си само Моя ученичка, няма ли да ти причинят същите белези като на твоя Повелител, Първомъченика?

дъще Моя, обичай Ме и ще продължа да изливам върху теб Богатствата на Свещеното Си Сърце, цялото това Изобилие запазено за Времената ви; бях казал веднъж, че от Свещеното Си Сърце ще извърша в Края на Времената дела, както никога досега, дела, които ще ви изумят, за да покажа сияйната слава на Свещеното Cи Сърце; бях обещал, че ще покажа Свещеното Си Сърце, изцяло и от все сърце, за да привлека сърцата, защото словата Ми са по-сладки от мед; всичко ще бъде изпълнено навреме, повярвай Ми; не позволявай на никого да те заблуди, дете Мое, Дарът Ми доказа вече Себе Си; – благославям те; – Мъдростта ще продължи Добрите Си Дела с теб;