18 август 1991
О, Господи,
толкова съм обезпокоена, чак до смърт.
Днес е моята Гетсимания;
душата ми е пребита и съкрушена.
Сатаната определено е направил от мен
мишена, за да ме разбие на парчета.
Безмилостен, ме пронизва от край до край.
Прицел съм на преследвачите ми,
къде е тогава моята надежда?
в Свещеното Ми Сърце, гълъбице Моя; гълъбарникът ти е Свещеното Ми Сърце; обърни се към Мен и Духът Ми ще те утеши; предостави Ми безпокойствата си и ще ги скътам в Сърцето Си, ще ги използвам за добро, ще освободя души от чистилището… затова забрави безпокойствата си от тези дни и си почини в Мен, твоя Бог; Океан на Мир съм; дай Ми, дъще, всичките си премеждия и Мирът Ми ще ги обезличи;
имай Мира Ми, агне Мое, – Аз те обичам, – Аз ти предоставям Мир; почивай в Мен; върви сега в Мир;

