30 октомври 1990

Васула, слабо създанийце, знаеш ли колко тръни изтръгна от Сърцето Ми?

Не, Господи.

достатъчно, за да Ме отмориш, достатъчно, за да Ме отмориш, дете Мое; целта на сътворяването ти беше също така да Ме отморяваш; сътворих те и въпреки че си прах и пепел, намирам в теб дълбока отмора; приеми Ме, приеми Кръста Ми върху себе си, бъди Ми благодарна сега;

дете, погледни Устните Ми и внимателно Ме чуй: вяра, имай вяра в Мен и Ми се довери; познавам неизразимата ти слабост и зная, че без Мен не можеш да вдигнеш и малкия си пръст; ето защо те избрах, избрах слабостта, за да покажа на света Могъщието Си; имам основание за това, че те избрах в състоянието ти; довери Ми се и черпи от Мен силата си;

ще ти припомня колко те ненавижда дяволът и днес, ти почувства ноктите му върху себе си; да, ако го бях оставил, щеше да те разкъса на парчета, но ти си под Божествената Ми закрила; всяка минута си негова цел, ти и всички други Мои избрани души; казвам ти: поради нищожността си и поради бедността си, малко Мое създание, преобръщаш кроежите на Сатаната, бод след бод разнищваш бродериите му; нарече те червей, когато разбра, че си Моя избраница; да, бъди като червей и яж и опустошавай замислите му; разбираш ли? мога да използвам дори червеи за Делата Си… да, гризи като червей кроежите му; позволих ти да почувстваш ненавистта му; ненавижда те, защото самият Отец те обича за това, че Ме обичаш; това го вбесява повече от всичко, което човек може да си представи;

блажен е този, който не губи вярата си в Мен; възрадвай Душата Ми и Ме изпълвай с радост, като оставаш нищо;