20 февруари 1990

(Днес отново, докато се молех със скръбните тайнства, изживях отчасти Страданието на Господа. Изживях отчасти Гетсимания и отчасти Разпятието.)

дете, проникни по-дълбоко в Раните Ми, чуй Ударите на Сърцето Ми… привързаността Ми към теб е станала лудост до степен да искам сега да участваш с Мен в Страданието Ми; обичай Ме, както Аз те обичам; Страданието Ми се повтаря всеки ден; всеки ден ме влекат по пътя за Голгота онези, които не следват вече Моя Път; агониите Ми се множат, гледайки децата Ми да се направляват към вечния огън; Сърцето Ми потъва в нетърпими болки, наблюдавайки такава голяма неблагодарност на тази земя; Тялото Ми е безмилостно бичувано;

страдам; а бях напълнил домовете им с хубави неща, бях им дал Своя Мир; обикнах ги и продължавам да ги обичам с Жар и въпреки това самите те ме увенчават с трънен венец; стоя пред тях като Просяк, със Сърцето Си в Ръката Си и ги умолявам, но вместо мил поглед, те Ме осмиват, плюят Ме, подиграват Ми се, удрят Главата Ми и Ме водят насилствено на Хълма, където отново Ме разпъват на кръст; бавно чезна и Кръвта Ми се излива безспир; всеки ден грешници отново ме разпъват на кръст; трябва да си почина, ще Ми позволиш ли да си почина? вземи Трънения Ми Венец, Гвоздеите Ми и Кръста Ми… нямаш ли какво да Ми кажеш?

Господи мой, Любими мой,
Ти, който ми повери най-Свещените Си Украшения,
Ти, който ме покри с Обичта и Нежността Си,
Ти, който изля Ученията Си върху мен като смирна
и ме ароматизира с Уханието Си,
Присъствието Ти ме радва.
Даде ми Дара на Обичта Си,
даде ми Дара на Страданието Си,
не мога да Ти дам нищо освен благословиите си,
волята си, душата и сърцето си.