26 април 1988
(Вчера, докато разговарях със сестра си за това, което Бог иска от мен да направя, в разгара на разговора се хванах да казвам: “О Бабàс му ѝпе на…”, което означава “Авва ми каза да…”, с други думи “Татко ми каза да…” Открих, че наричам Бог по много естествен начин “Татко” на гръцки.
Бързо спрях, защото видях сестра ми да ме гледа в недоумение. Сложих ръка на устата си и й обясних, че нарекох Бога “Татко” съвсем несъзнателно.
Защото така често се чувствам толкова близо до Него и толкова пъти казвам, че имам две семейства: едно, което ми беше дадено тук на земята, но там горе живее истинското ми и действително Свято Семейство.)
малка ти, остани под Плаща Ми; до Мен си в безопасност от агресиите на Сатаната; да, удвоява усилията си, поставяйки всякакъв вид клопки; преследва те, дете Мое, сплетничейки; вън от себе си е от гняв за всичко, което предстои да дойде; казвам ти го това, дете Мое, за да удвоиш молитвите си;
Господи, желаеш ли да постя? Ще помогне ли това, Господи?
ще постиш ли?
Ако Ти желаеш…
желая го; ела, ще ти помогна в това;
Васула, когато Ме нарече “бабà”,1 приех тази дума като украшение; малка ти, знаеш ли колко Ме привлича простотата? да, нарекох те боса, защото си така в сърцето си;
чуй Ме: създадох те в Светлината Си; приех те в Небесния Си Двор; приветствах те да споделиш с Мен Мира Ми, Кръста Ми и Обичта Ми; скоро ще те отведа в страна, където ще разпростреш Царството Ми; ще те съветвам и наставлявам, когато му дойде времето;
