11 април 1988
Господи, не ме отхвърляй,
след като съм най-незначителната в Очите Ти,
cмили се над мен и ме храни,
ако Ти го желаеш,
дори с трохите, които остават, Господи.
Св. Мария, не ме презирай,
моля Те, имай милост,
и нека Господ ми хвърли малко останали трохи,
моля, дръж ме жива!
Амин.
ела! имай Хляба Ми, няма да те отхвърля! със собствената Си Ръка ще те храня;
ще те разхубавя, Васула; зарадвай Ме и Ме възхвали!
Прославен да е Господ!
ела, пиши, пиши: Каин този път няма да изпълни плана си и да се отърве от своя брат; ще му попреча, ще го изненадам; няма представа, че влизам в стаята му като крадец,1 за да осуетя плана му, разголвайки го; и Каин ще остане гол, докато не дойде при Мен, разкайвайки се; моли се за този час; този час, в който ще се надигнат жалби и умоления и страх; това ще бъде часът на Справедливостта;
бъди благословена, дете Мое; Аз, Светият ти Баща, те обичам; Аз Cъм Светата Троица; добре различи! напиши го;
(Докато Иисус казваше “Аз, Светият ти Баща”, различих “троен” Иисус, като в онези насложени картини, където едно лице изглежда като три: единият излиза от другия, всички подобни и тримата еднакви.)
Аз съм Светата Троица, всичко в Еднo; обичам те; ела, дете, ще те посветя в дълбоки тайнства, всичко за Славата Ми; дръж Ръката Ми, Аз съм Toзи, който те създаде;
ние, нас?
Да, Господи!
