14 август 1987

Боже мой?

Аз съм; ето словата Ми за днес; “който Ме търси, ще Ме намери;”

любима, винаги Ме обичай с плам и Ме прославяй; разкажи на Орджен за Мен, казвайки му, “вярвай… вярвай… вярвай; ела, любими, наистина те нарекох брат! как те обичам! Аз, Спасителят ти, ти предоставям Обичта Си, Аз съм Мир; ела; ела при Мен и проникни дълбоко в Раните Ми, чувствай Сърцето Ми, чувствай Ме… живей в раните Ми, братю;”

цвете, любима, остани;1 тук е Майка Ми;

ах, Васула, позволи Ми да ти кажа какво ще дойде; ще прославиш Сина Ми; дъще, храни се от Него;

О, Св. Мария, винаги ме насърчаваш! От самото начало беше опората ми.

(Изпитвам обич към Нея, толкова, колкото изпитвам към Иисус. Тя е толкова майчинска!)

носи винаги медальона Ми, защото го благослових за теб; имай мира Ни;

(Паднах тогава на колене и Й се преклоних в молитва.)


1 Готвех се да си тръгна.