12 април 2004

Господи, каня Те и Ти се отзоваваш,

говориш ми и всичко около мен мигновено процъфтява.

Когато съм в беда, се навеждаш да ме изслушаш,
когато Те зова, бързаш да ми отговориш.
Благословено да е Името Ти.

Васула Моя, дадох ти, откакто те възстанових, език на ученик, за да проповядваш, порицаваш, дисциплинираш и възхваляваш; вдъхнах в теб божествени вдъхновения идващи от Сърцето Ми, за да свидетелстваш достоверно;

преди да те науча, те венчах за Мен и ти дадох благодатта на Присъствието Си; дадох ти с радост достъп до Благородството Си, за да се радваш в Присъствието Ми; но напоследък, видях това, което видях; умът и прищявките на хората се изправят на пътя Ми, докато напредвам; между тях забелязах, че мнозина имат очи, които не виждат; увенчах те, дъще Моя, с обич и нежност, изпълвайки ушите ти с учението на Мъдростта в полза на онези, които сега те тъпчат; който те тъпче, тъпче инструкциите Ми; все още ли не се научиха, че избраницата Ми е едно с Посланието Ми? изглежда не могат да го поберат в главите си, че те храних в Гръдта Си? човекът, който тайно те клеветничи, ще го накарам да замълчи; няма място в Дома Ми за нито едно гордо сърце; никой лъжец не запазва поста си… присъствието ти само по себе си е Посланието Ми; ние сме сътрудници…

тъй като започват да омаловажават Делото Ми, пренебрегвайки пътя на Мъдростта, поставяйки под съмнение  Суверенната Ми Сила за тази, която избрах да помажа с пророчество, Аз, като Отец, ще вдигна детето Си далеч от всички онези, които я тормозят; днес казвам:

отсега нататък, ще държа Посланията Си скрити за известно време, тъй като не се обърна внимание на Зова Ми, нито Указанията Ми осъществявани; по този начин Присъствието Ми не беше оценено и ако го сметна за необходимо, ще ги лиша и от посещенията Ни;

Васула Моя, благослових те и те помазах за тази апостолска мисия; благослових те да растеш в Духа Ми, да израснеш като кедрите и кипарисите, разстилайки клоните си, като ти предрекох, че ще вдъхна много повече откровения в теб; подготвих те в царските Си дворове и, още прясно капеща с небесна роса, те изпратих да бъдеш сред цялото човечество; изпратих те на всички тях като Моя Собствена, Мой Собствен дар носеща ученията Ми, за да им бъдат дадени, така че да се възползват от тях, но те счетоха теб и Ученията Ми за даденост; отнесоха се лекомислено към Словата Ми и към тази, която ги носи, мнозина от тях безполезно те изтощаваха, държейки се с дара Ми с незачитане и както им беше угодно; да не се ли намеся тогава? ще ги лиша от вярното Си слово чрез теб, защото сърцата им са станали груби към теб и към сентенциите Ми;

бях казал веднъж,¹ че ако я тормозите, ще й дам достатъчно сила да ви събори, напомняйки ви, че нейната строгост ще бъде Моята строгост; бях казал на всички, че идваш от Мен и че Аз ще бъда сред вас и че този знак ще бъде показан върху теб…² ах, толкова пъти чух тази тълпа да се присмива зад гърба ти, отделяйки те от Посланието Ми! с велообразни езици плюят отрова върху теб… блажени са онези, които не бяха в тази тълпа и имаха благоприличието да уважат ученията Ми и техния носител; ще им отворя вратите на добродетелите;

а ти, дъще, казвам ти, Призивите Ми към ще продължат; няма да те лиша от Присъствието Си; ако някой те разпита за това свидетелство, кажи им: „медът се стичаше от медената пита през всичките тези години, но вие търсехте други неща; не си дадохте труда да вкусите от него;“ далеч не се задоволяхте с това, което ви предоставях, ненаситно тичахте за последната новост, събирайки цели поредици от други послания, според собствения ви вкус; вместо да се вслушате в истината, вие се обърнахте към митове…³

посадих това Лозе и го нарекох: Истински в Бога Живот; не го посадих високо в планините, а в низините, за да го направя достъпно за всички; дните на разплатата бяха дошли; дните на репресиите бяха тук; слязох при Лозето Си и докато минавах през него, ахнах и поех дълбок дъх, изпълнен с печал; „това ли е мястото, където трябваше да има хиляди лози?“ скрит под лозите, забелязах друг растеж, този на коприви и тръни, всички те вредяха на лозята Ми; тогава се чу глас, идващ изпод лозята: „ах, сега имам достъп да си изградя внушително място, за да надмина другите;“ обзет от възмущение, наредих на пратеницата Си да издаде постановление, с което дадох властта Си да изкорени всички коприви и тръни, които настойчиво поразяваха лозята Ми; Аз съм Паачът на Лозята и ще влизам в Лозето Си, когато пожелая и ще проверявам напредъка му;

показах им Царството Си и ги научих на знанието за светите неща, но те не Ми дадоха пълна отплата за всички благодати, които им дадох; откърмих ги и не се задоволиха с храната, която им давах; дадох им да пият, но в безумието им, те го замениха с живак, предавайки Славата Ми за своята собствена; въпреки че веднъж бяха казали: „няма да предам Славата на Бога на никоя друга“, но отдадоха Моята Слава на себе си; сега, ще насадя смирените на тяхното място; гордостта не е създадена за човека; с какво прахът и пепелта имат да се гордеят?

и Аз, със Светия Си Дух, ще продължа да те посещавам по този спокоен начин, както кръвта тече непрекъснато във вените, без външен звук, така и Ние ще те посещаваме; остани уединена в Мен, Васула Моя; ic;