29 януари 1987
Аз съм Яхве, твоят Небесен Отец, Творецът на небето и земята; дъще, малка ти, прескъпа Моя, обичам те; изпълни посланието Ми; не се страхувай, винаги съм до теб; върви и провъзгласи Словото Ми и предай посланието Ми на цялото човечество; не се страхувай, ще отворя устата ти в молитва; ще те изпълня с дух на проумяване; ще се трудиш ден и нощ, но няма да е напразно; приеми посланията Ми, любима; ще вървиш с Мен; ще бъда твоят водител; не се безпокой, защото ще покрия в подходящия момент всяко твое искане;
(По-късно, говори Иисус:)
Аз съм, Иисус; ела, Васула; всички послания се дават от Моя Отец и Мен; изпълни Словата Ми; не се страхувай; ще остана с теб; ще те уча; ще бъда твоето наследство; ела, нека вървим заедно;
следвай Ме, любима; Аз съм Иисус Христос;
Да не би да Те ранявам, без да го искам? Имам тази склонност да върша зло.
ще Ме натъжиш, дъще, ако Ме изоставиш; да Ме обичаш, както Ме обичаш, Ме радва; не го ли разбираш? трябва да схванеш, че ако Ме оставиш, ще Ме обидиш, Васула; Аз, Иисус, те научих да Ме обичаш;
Иисус, кое е доказателството, че Ти си във всичко това?
виж себе си, ти си доказателството; ти си доказателството за Моята обич;
Васула, вдигнах те от небитието, за да бъдеш с Мен; ела при своя Утешител; приближи се до Мен и не се страхувай от Мен; ще те оформя така, че да доведеш отдалеч обратно при Мен Моите синове и дъщери; мнозина от онези, които носят Името Ми, но въпреки това са Ме изоставили, ще бъдат осиновени от Мен, както сега осиновявам теб; затова, спусни се в Сърцето Ми;
Васула, всеки път, когато чувствам сърцето ти, намирам меко място, където мога винаги да отморявам главата Си; чувствам, че мога да се оповавам на теб, за да Ми дадеш отмора; Аз, Иисус, те обичам; помни, че твоите страдания са и Мои; опри се днес на Мен и Ми предостави всичката си обич; нуждая се да бъда утешен;
(Бях изненадана от това, че Иисус иска от мен утеха.)
Как бих могла да Те утеша, Господи?
оставяйки Ме да си почина на това меко място; днес, един човек, когото много обичам, повторно ще Ме рани; изпълни Ме с утешението си…
Какво да направя, за да Те утеша, Господи?
остави Ме да оставя отново Своя Кръст на теб; облекчи Ме, нека си почина; искам да го носиш за Мен, защото ти имам доверие; о, дъще, не се отричай от Мен отново, както онзи ден!1
Прости ми. Почувствах се толкова недостойна, че се изкуших, повиквайки Твоя служител и отблъсквайки Теб. Няма вече да го правя.
о, дъще, зная, но не дадох ли живота Си за всички вас? ето сега, поверявам ти Кръста Си; скоро ще осъзнаеш колко тежък е Кръстът Ми; по-късно ще се върна да те облекча; по този начин ти и Аз ще работим заедно; ще си помагаме един на друг по този начин;
1 Бях повикала ангела си и бях отблъснала Иисус.