27 март 2002
Научих от Теб, Господи,
че умът ни не може никога да се издигне на небето със собствените си усилия,
а че това зависи изцяло от Светия Дух,
и че само чрез благодат умът ни може да бъде издигнат,
позволявайки ни да видим нещата, които око не е виждало,
прониквайки така в тайнствата на Триединния ни Бог…
Тогава, в Добрината и безграничната Ти Милост,
позволяваш на всеки, който желае да Те следва по пътя на добродетелите, да върви рамо до рамо с Величеството Ти,
докато от Устата Ти се произнася божествено Знание от Извора на Мъдростта;
Кой някога се е изкачвал сам на небото?
Ако има някой,
нека се представи и ми разкаже всичко…
Блажен е този, който се смирява,
ще бъде издигнат във висините,
за да види Бога…
мир на теб, дете Мое, чуй Ме; всичко, което каза, е вярно; никой не може сам да се издигне, ако не го издигна Аз по благодат; а сега чуй: не те ли издигнах, за да вървиш свободно вътре и вън от небесните Ми Дворове?
Да, направи го, Господи…
след това, не те ли превърнах в Своя арфа, за да свириш на нациите и да ги разбуждаш с мелодия и песен?
Да, направи го, Христос…
за да донеса спасение на онези, които обичам, не им ли говорих в поезия, за да ги спася, защото зная, че човекът не трае по-дълго от тревата, не по-дълго от полските цветя и че при първия порив на вятъра с него е свършено, и ах, не бих искал да го загубя…
не те ли увенчах с обич и нежност, изпълвайки устата ти с мед1 и изливайки върху теб миросан елей?
Да, направи го, Боже мой…
тогава, кажи Ми, любима Моя, защо имаш сянка в очите си?2 никакъв лукав скиптър не е управлявал това наследство3… винаги карах избраните Ми приятели да пътуват по неравни пътища и понякога, за да се възползват от компанията Ми и съчувствието Ми, им позволявам да останат лишени и самотни, без никой да ги придружава…
избраните Ми приятели се радват на благоволението Ми; те са шедьоврите на творението Ми, защото оттенъкът им е лъчезарен като сапфири, украсяващи със сиянието си Църквата Ми и космоса също; любимите Ми приятели са Ми толкова скъпи, че ахх…4 толкова голямо е благоволението Ми към тях, че не бих могъл да ги лиша от това да бъдат тормозени или замеряни;
възможно е да си помислиш, че съм безчувствен, обвит в толкова гъсти облаци, прекалено гъсти, за да стигнат до Мен молби и молитви, но би било пълна лудост от Моя страна, ако улесня пътя им! не се ли научи от ученията Ми? така че отиди и кажи на сърцето си на какво се научи, кажи: “делът ми е Христос, но поравно е и Кръстът Му и в същия размер;”
не те понижавам, напротив, издигам душата ти да се изкачи в небесните висини, за да види нещата, които око не е виждало; Аз съм Tози, който те подтиква да ходиш в Светлината Ми; не е необходимо да си майстор или философ, за да го разбереш всичко това! любима Моя приятелко и благоуханно дърво, дадох ти добър дял с рядък вкус; беше необходимо за напредъка ти… сега Ме чуй и напиши тези слова:
установявай Богородичните Ни Домове навсякъде, където можеш; вдигай потиснатите и помагай на сираците; защитавай Ме, избавяй Ме от канавката, приютявай Ме и Ме храни, облекчавай Ме от бремето Ми и от умората Ми, подкрепяй Ме и Ме насърчавай; всичко, което правиш на най-незначителния Ми брат, го правиш на Мен…
благославям поддръжниците на живота Ми, нека останат добродетелни и вселюбящи;
с вас съм… ic;
