30 юли 1990

(Родос – Манастир „Св. Нектарий“)

(Останах пет дена в този манастир. Пет дена пости и без разговор. Само молитва и медитация.)

Господи?

Аз съм; никога не се съмнявай; давам ти Мира Си; влез в Сърцето Ми;

(Когато Господ каза: „Давам ти Мира Си„, видях Небето да се отваря и бях посрещната в Сърцето Му.)

времето не търпи отлагане, часовете отлитат… приближи се до Мен и чуй какво искам да кажа на църквата в Родос:

погледни Дланите на Ръцете Ми, Реброто Ми и Краката Ми; почувствай Раните Ми… онези, които няма да пият от Раните Ми ще залинеят, ще замрат и ще изсъхнат; Аз Cъм Спасението ви, затова, защо тази нация се страхува да Ме пие и да Ме яде? викат за помощ, но след това никой не идва да Ме пие и да Ме яде и да се излекува; не бях ли казал, че посредством Раните Ми ще бъдете излекувани? махнете, тогава, стъпките си от тази безкрайна пустиня и нека чуя звука на стъпките ви; елате и Ме приемете;

тази нация не може да разбере Зова на Обичта Ми; гледам надолу от Небето загрижен да ви спася всички; изливам ви Сърцето Си; изпращам ви Мъдростта чак до прага ви, за да ви науча, че Темата Ми е: ОБИЧ, но кой има уши да чуе? съчиних Нова Песен на Обич за вас, и за Святото Си Име, малки вие, слизам чак при вас; Аз, вашият Христос, идвам да очаровам сърцето ви с Песента Си на Обич и да насладя Сърцето Си; не казвайте: търсих Го, но не Го намерих; зовях Го, но не отговори; очаквах Го, но не дойде; търсете Ме, любими, с простота на сърцето и ще Ме намерите; зовете Ме от дълбините на сърцето си и ще ви отговоря; отворете ушите си и сърцето си и ще чуете стъпките Ми на Завръщането Ми; смоковницата е узряла и скоро ще ядете плодовете й;

елате, тъй като мнозина от вас се отклонихте от правия път и се страхувате да Ме приемете, пазейки скрити в гръдта си греховете си, освободете се, отивайки на изповед; покайте се истински и постете, така че да Ме приемете в чистота и в святост; вратата Ми е винаги отворена за всички вас, любими; познат съм за това, че не съм безчувствен към нуждите на бедните и болните; затова, не подлагайте своя Бог на изпитание и не се съмнявайте в Безмерната Ми Милост;

да, инструментите, които използвам, за да ви предам Словата Ми, са бедни, недостойни и обикновени; тези, които светът счита за обикновени и достойни за презрение, са тези, които избирам – тези, които са съвсем нищо, за да засенча тези, които са всичко;1 Мъдростта се дава на простодушни деца, а не на тези, които се самоназовават мъдри. Чуйте Ме, Мъдростта ще остане загадка за тези, които се гордеят и наричат себе си добродетелни и свети; наистина ще сломя мъдростта на мъдрите и още по-тежка ще бъде присъдата, която ще получат;

възнамерявам да оставя сред тях смирен и скромен народ способен да Ми казва: “алилуя, алилуя”; ден и нощ, нощ и ден, присъединявайки се към химна на ангелите Ми: “Свят, Свят, Свят е Господ Бог, Всемогъщият; Той беше, е и ще дойде”,2 без никой да ги безпокои, защото ще отстраня всички тези горделиви и самонадеяни намиращи се насред тях; затова, преди да дойде часът Ми върху вас, ви казвам: търсете смирението, търсете бедността; вие, които се покорявате на Заповедите Ми и учите и другите да им се покоряват, смирете се;

не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте, за да не ви осъдя и Аз; покайте се и ще компенсирам за вас за онези години, които прекарахте, потискайки Духа Ми; възнамерявам в тези последни дни да поведа тази зла епоха с юзди на благост, с поводи на обич, навеждайки се до всички вас, за да ви дам Храната Си; ще бъда винаги Убежище за бедните и нуждаещите се; елате, опрете се всички на Гръдта Ми, като Йоан, Моя ученик, и чуйте ударите на Сърцето Ми; тези удари на Сърцето, които ще ви доведат всички при Нозете Ми, долу при Кръста Ми;

Аз, Господ, съм сред вас и ви благославям всички, оставяйки Въздишката на Обичта Си на челото ви; помнете всичко, което ви дадох днес и Ми покажете обичта си, като Ме следвате; Очите Ми са върху вас; бъдете един;