28 юли 1990
(Родос)
Иисус, заловена съм в летаргичен облак, и ми се струва, че не мога да излезна от тази летаргия. Бедна нещастница съм…
зная, но защо не искаш от Мен да ти помогна? и защо търсиш другаде? ако обърнеш очите си към Мен, ще видиш Светлината Ми и ще ти дам нещата, които искаш; 
бедна си, но мога да те снабдя; за Мен е достатъчно да кажа: pасти! разцъфти се! и мога в пустинята ти да направя да потекат реки; дете, изоставял ли съм те някога?
Не, Господи мой, никога.
тогава, как така не можа да повярваш в Присъствието Ми?1 не осъзнаваш ли, че непрекъснато търся очите ти? направих те Своя невеста, не е ли така?
Да, така е, Господи мой.
тогава, поглеждай Ме от време на време; дължиш го! чуй, Васула, нямам нужда от теб; както знаеш, достатъчен съм Сам по Себе Си; казах ти няколко пъти, че съм Всемогъщ, но обичам слабостта, защото Могъщието Ми тогава е в своя апогей;
малка ти, с теб съм всеки ден, всеки час и всяка секунда от живота ти, винаги съм сред вас… помни, намирам се с Майка Си;
Да, Господи мой.
повтори отново след Мен: ние, нас, за вечни времена.
