19 септември 1986

мир на вас; Аз съм Мир; не се бунтувайте срещу Мен; онези, които имат уши, нека чуят; чуйте призивите Ми; защо, защо Ме изоставихте? Аз, който ви обичам толкова много; защо сте толкова малко тези, които си спомняте за Мен? Аз Бог, не поставих ли вашите основи? не ви ли обикнах, не се ли грижех за вас и не ви ли благослових? илюзиите ли ви отвлякоха вниманието? това ли твърдите? не Ме ли почувствахте? пречистете се, защото се намирам сред вас; да не би да сте, любими, като листата, които увяхват и падат през есента? деца, деца, завърнете се при Мен; изпълнете Cветите Ми Mеста и Ме възрадвайте;

Скъпи Отецо на Небето, какво ще стане, ако не чуят?

всички хора имат уши, ще трябва да знаят защо съм им ги дал; дадох им очи, за да различат мрака от светлината;

предостави Ми по-голяма радост, дъще, запазвайки обичта си към Мен; посрещни Ме в молитвите си; Аз съм Небесният ти Отец, Всемогъщият Бог; чети Словото Ми; осланяй се на него;

21 септември 1986

(Отново ме обзеха съмнения, как може Бог да говори така с мен. Този път говори Иисус.)

Слава на Бога;

Ти ли си, Даниил?

защо, защо Даниил?

Даниил е този, който винаги прославя Бога.

сигурна ли си, че само Даниил прослави Бога?

(Тук разбрах; усмихнах се.)

защо се съмняваш? Аз съм Иисус Христос, Любимият Божи Син; обичам ви всички;