23 май 1991

Яхве, Боже мой,
обсипваш ме с уханията Си,
хвала на моя Яхве.
Мой си и аз съм Твоя.
Дай ми Рамото Си да се опра,
така недостойна, както съм,
ветрец минаващ незабележим, без да се връща,
прашинка отмита от първите дъждовни капки,
позволи ми да бъда в Присъствието на Великолепието Ти.

Води ме през тази пустиня с чувствителна ръка, Любими.

Васула, дори в нищетата ти, ще говоря на нациите чрез теб, за да накарам поколението ти да Ми отправи хвалебствията си;

поколение, ще те изведа на паша;

дъще, слизам всеки път, когато Ме зовеш, от Престола Си, за да дойда чак до теб в стаята ти и да те срещна; подвластна на мизерията, ти плени Безмерната Ми Обич; радвай се! радвай се за това, че твоят Цар те чува всеки път, когато отваряш уста и зовеш Светия Ми Дух да дойде и да ти помогне; позовавай се на Името Ми, дете Мое, и Обичта изцяло ще те покрива и ще ти другарува;

зарадвай сега своя Цар и Му позволи да чуе още веднъж от Изпадналото-Му-в-Нищета дете клетвите му,

(Станах и повторих клетвите си към Свещеното-Сърце на Иисус.)

Васула на Свещеното Ми Сърце, приемам посвещението ти, приношенията ти зарадваха Сърцето Ми; почитай Ме, своя Господ, като Ми оставаш вярна и предана, на Мен, който съм твоят Възнаградител;