16 февруари 1990

(Рано следобед, (…) и аз бяхме коленичили пред малкия ми олтар, за молитва с розарията, скръбните тайнства. Веднага щом започнахме скръбното тайнство в Гетсимания, имах големи затруднения при произнасянето на думите. Бях неспособна да произнеса, каквато и да е дума и сякаш духът ми отново навлизаше в един вид унес и така се оказах да влизам в агониите на Иисус в Гетсимания. Останах в това състояние до последното „радвай се, Мария“. След това, когато (…), който все пак беше продължил, започна второто тайнство, бичуването, се озовах силом хвърлена и просната на килима, ръцето ми леко над главата. Понесох бичуването. Тялото ми силно потръпваше всеки път, когато „бичът“ падаше върху мен. За този първи път, Святата ни Майка ме подготвяше при всяко тайнство. И така, понесох цялото Страдание до Разпятието, преминавайки през агониите и страданията на Иисус. Не изпитвах физически болки, всички болки бяха вътрешни.

По-късно, около час по-късно, изживях още веднъж цялото Страдание. След това, около 18.30 часа бях подложена отново на цялото Страдание, по-насилствено от всеки друг път.)

този Дар ти се дава сега от Обичта Ми; ти не заслужаваше Дара Ми, въпреки това, Аз съм твоят Бог и отминавам всичките ти слабости и греховете ти, които опростих;