2 февруари 1988

мир на теб, цвете; Аз съм Иисус, Спасителят ти; Обичта те намери в окаяността, сред окаяността; любима! Аз, Господ, положих Божествените Си Ръце върху теб и те разхубавих… да Ме гледаш Ме прославя;1

Иисус, презирам се за това, че съм окаяна.

какво говориш, Васула!!2 изглежда забравяш, че съм обединен с теб; внимавай какво говориш; спомняш ли си ‘нас, ние’?

O, Иисус, търпението Ти е Голямо…

обичам те; ела, чуй Майка Ми,

3 колко те обичам, Васула; то спити Му се зитаи, и портес Ту ине ортаниктес гя сена, педи Му, то норитеро мета ти деотери пракси;4 

1 Гледах иконата Му.

2 Иисус беше шокиран!

3 Св. Мария.

4 Попитах нещо Светата ни Майка. Бел. ред.: преводът на този пасаж от гръцки е: „Домът Ми се нуждае от теб – вратите Му са широко отворени за теб, дете Мое, най-рано след второто събитие.“